Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Даже и да бях в Манхатън, ако приемем, че си прав и съм в опасност, какво щеше да направиш? Не може през цялото време да си с мен.
— Откъде знаеш. Може и до това да се стигне.
— Хайде, преувеличаваш — трепна Тес. — Само ме плашиш.
— Добре. Между другото — гласът му бе напрегнат — лошо ли би било, ако съм с теб през цялото време?
— Какво искаш да кажеш?
— Вчера в жилището на Джоузеф — помниш ли — ти казах, че случаят е вече на отдел „Убийства“, а не мой. Но аз продължавам да се занимавам с него. Заради теб.
Тес се намръщи.
— Обещавам, когато всичко свърши, да поговорим.
— Това ми стига. Не си много ентусиазирана, но все пак ти благодаря за търпението. А сега делово. Няма значение колко си заета — обади ми се утре, когато изпратиш снимките.
— Обещавам. Лека нощ.
Тес въздъхна и остави телефона. Постоя няколко секунди като вцепенена. Усещаше смътно, че лейтенантът я харесва, но не обръщаше внимание. Трябваше да мисли за толкова други неща. Крейг наистина беше приятен и дори красив по свой грубоват начин. Полагаше усилия да е мил и полезен. Беше му признателна за подкрепата в трудните моменти.
Но дали я привличаше? Физически? Сексуално? Не беше същото мощно, зашеметяващо чувство, което изпита към Джоузеф при първата среща. Може би близостта с един мъж е за предпочитане пред изгарящата безнадеждна страст.
Изпитваше вина. Вдигна слушалката, за да му се обади и обясни. Да признае несигурността си. Но нямаше никакъв сигнал. Тя нетърпеливо почука по вилката и пак се вслуша.
Пак нищо. Линията мълчеше. Внезапно Тес настръхна, но не от студ. Полъхът от климатичната инсталация. С разширени ноздри тя се приближи към отвора на стената, скрит зад стола. Отмести го, наведе се и подуши въздушния поток.
Неясен мирис на изгоряло я сепна.
Дим?
Не може да е дим.
Но миризмата се усилваше и при следващото вдишване Тес се закашля. Скочи уплашена и загледа тънката струйка, която се извиваше над отвора.
Пожар!
За секунда остана вцепенена.
После се скочи като изстреляна с пружина към телефона, и набра 911. Сети се, че телефонът не работеше. Опита отново. Пак нямаше сигнал. Господи! Бързо навлече блузата си, грабна „Колието на гълъба“ и снимките и ги напъха в чантата.
Хвърли последен поглед към климатика — струйката дим ставаше все по-осезаема — и излетя през вратата.
Коридорът бе тъмен. Дори стълбата вляво и вестибюлът отдолу тънеха в мрак. Само нощната лампа в стаята зад нея хвърляше сноп светлина през вратата. Тес се понесе надясно към стаята на майка си.
Бутна вратата и напипа ключа на лампата. Ярката светлина я заслепи за миг. Както обикновено, майка й спеше с превръзка на очите и не реагира на светлината. И тук се усещаше миризмата на дим, който излизаше от отвора на инсталацията.
— Мамо! — Тес се хвърли към леглото и я раздруса. — Мамо!
Майка й измърмори насън и се обърна. Тес я раздруса по-силно.
— Мамо! Събуди се!
— А? — Майка й най-сетне отговори. — Аз… Какво…? — Тя напипа превръзката и я свали от подпухналите си очи. — Тес? Защо…? Какво има?
— Трябва да станеш! Бързо!
— Какво е това — майка й се закашля. — Мъгла? Мирише като…
— Дим! Къщата гори! Мамо, трябва веднага да станеш!
Шокът разсъни напълно майка й.
— Пожар? — тя се надигна върху леглото. — Бързо! Обади се на пожарната!
— Опитах! Телефонът не работи.
— Трябва да работи — майка й посегна към слушалката.
— Казвам ти, че не работи. Хайде, да се махаме.
Майка й се опита да стане, размотавайки дългата розова нощница от коленете си. Тя се изправи, завъртя се объркана и тръгна към гардероба.
— Помогни ми да се облека!
— Няма време — Тес я сграбчи за ръката. — Трябва да се измъкнем оттук! — Стаята се изпълваше с дим. И двете кашляха. — За Бога, мамо, да вървим!
Тя подхвана майка си за раменете и я побутна към вратата. Чак когато излязоха в коридора, внезапна мисъл я смрази. Кръвта й застина.
„Не!“ — помисли си тя.
Първо телефонът.
После пожар в къщата.
Не е съвпадение! Не може да е случайно!
Те са! Смятат, че знам твърде много! Искат да ме убият!
Крейг беше прав! Защо не го послушах?
Сега майка й трябваше да я подкани да бързат.
— Хайде! Но какво ти стана? Защо спря?
„Боже!“ — помисли си Тес. „Ами ако са в къщата?“
Противопожарните детектори виеха. В спалните, в коридора, във вестибюла, в кухнята и в другите помещения долу. Искаше й се да затисне с длани ушите си, за да не чува изнервящия им хор.
Но страхът я направи по-предпазлива. Не, едва ли са си отишли, след като са подпалили къщата! Те ще искат да се уверят…!