Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Тя грабна пистолета от чекмеджето и мислено благодари на баща си, че я беше учил. Той може би щеше да спаси живота й. Извади пълнителя и доволна видя, че е пълен. Пъхна го обратно и зареди пистолета. Притисна нежно спусъка. Дотук добре.
— Хайде, мамо! Да вървим!
— Но защо ти е пистолет?
— Застраховка.
— Какво искаш да кажеш?
Тес не отговори, а я дръпна през паяжините към коридора.
От отблясъците на пламъците долу коридорът изглеждаше като осветен със свещи. Подканяйки майка си, Тес стигна до началото на стълбата и погледна неспокойно надолу, приготвила пистолета. Видя само пламъци, които бяха стигнали до първите стъпала. Предната врата на къщата беше недостъпна. При вида на огъня майка й изплака.
— Задната стълба! — викна Тес. — Бързо!
Отново поведе майка си по задимения коридор. Кашляйки, двете стигнаха до задната стълба, водеща към кухнята.
И тук отдолу просветваше, но бяха само далечни отражения. Не се виждаха пламъци.
„Може да имаме късмет.“ — помисли си Тес.
— Дръж се за мен — викна тя на майка си и заслиза надолу.
Противопожарната система виеше.
Изведнъж пред тях се мярна фигура. Тес насочи пистолета.
— Мис Дрейк?
— Джонатан! — викна майка й.
Тес отпусна дулото. Портиерът изтича при тях. Беше по пижама.
— Бях заспал! Димът едва не ме… Ако не беше сигналната инсталация…! — Той с труд поемаше въздух. — Исках да се изкача по предната стълба, но вестибюлът…
— Знаем — каза Тес. — Можем ли да се измъкнем отзад?
— Огънят е вече в кухнята, но стаите на прислугата не са засегнати.
— Засега.
Тримата се втурнаха надолу.
— Има ли друг в къщата? — попита Тес.
— Ами Една? — попита майка й.
— Вече я събудих и й казах да бяга — отвърна Джонатан.
— А някой друг? — настояваше Тес.
— Кой друг, мис Дрейк? — портиерът я погледна объркан.
Тес нямаше време да обяснява. Бяха вече долу и отляво ги лъхна горещината от кухнята. Беше толкова силна, че Тес закри лицето си с ръка. Преди да осъзнае какво прави, тя се втурна и затръшна вратата на кухнята. Почувства остра болка в ръката.
Но си струваше. Вратата осигуряваше известна защита. Стисна ръката на майка си и двете се запрепъваха към стаите на прислугата, последвани от Джонатан. С приближаването на изхода дишаха все по-леко.
Всеки момент щяха да бъдат навън, в чистата прохладна нощ. Но едно вътрешно чувство тревожеше Тес. Онези сигурно се крият в градината и се целят от храстите, готови да ги застрелят, ако се опитат да се измъкнат.
— Тес, ти трепериш! — учуди се майка й. — Ние сме почти спасени!
Спасени? Тес се съмняваше. Доста вероятно бе да ги застрелят! Стигнаха до вратата. Беше отворена и димът излизаше, а на негово място се просмукваше чист въздух.
Тес се взря напред. На пет-шест метра в светлината на огъня от прозорците видя жена, паднала по очи на тревата. Отзад халатът й беше окървавен.
— Една — изпъшка портиерът.
Тес се опита да го спре. Но Джонатан вече тичаше към нея.
— Една.
Това бе последната му дума. По средата на разстоянието Джонатан изведнъж се изпъна като мушнат с щик. От шията му изригна тъмна течност. Друг фонтан рукна от гърба. С гротескни движения Джонатан сякаш се опитваше да хване едновременно шията, гърдите и челото.
Но нямаше достатъчно ръце! Той падна като несръчен акробат. И притихна.
Майката на Тес изпищя. Без да разбира случилото се или обладана от отчаяно желание да му помогне, тя се опита да се промъкне покрай Тес навън.
Тес искаше да я задържи, но ръката й с пистолета изпусна халата. В другата ръка остана парче откъсната дантела. Майка й се отскубна.
— Не!
Стройното й тяло не падна, а по-скоро се завъртя в пирует и се свлече като изтощена балерина. С кървящи дупки в корема и гърдите.
Тес зави от мъка. От ужас. От ярост.
Около нея сякаш бръмкаха пчели и се забиваха в рамката на вратата и стените на коридора. Куршуми. От пистолети със заглушители, насочени от храстите в задния двор!
Куршумите я извадиха от вцепенението. Тя се извърна, готова да хукне обратно и спря пред вида на пламъците, провиращи се вече през вратата на кухнята.
Мислите прелитаха през ума й. Майка й е мъртва. Отвън стрелят. Пожарът. Отново спря парализирана.