Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Вярно, колко съм глупава. Ти си още в шок. Но знай, че трябва да им кажеш, все пак.
— Знам, госпожо Кодил. Искам само да се измия и да се съвзема. Ще им се обадя сама. Обещавам.
Тес инстинктивно заключи вратата, смъкна от себе си и захвърли в ъгъла разкъсаните, мръсни, смърдящи на сажди дрехи. Дори бельото й бе просмукано от тази миризма. Отвори крана с гореща вода. Когато над ваната започна да се издига пара, отвори и студения кран, нагласи температурата и се потопи в галещата топлина. В първия миг мехурите по ръцете я заболяха силно. После болката утихна и тя се отпусна, усещайки как топлината пълзи нагоре по краката, слабините, корема и гърдите й. Чак когато водата наближи преливния отвор, Тес се протегна и затвори двата крана. Тялото й се отпусна, но тя все още беше неспокойна.
Какво е това нещо в апартамента на Джоузеф, което не е трябвало да видя и за което никой друг не трябва да знае?
Тя си спомни барелефа. Странен. Отблъскващ.
Какво ли означава? Кой болен мозък го е създал? И защо му е бил на Джоузеф. Очевидно той не е бил така добродушен и нежен, както се представяше, щом е могъл да се бичува до кръв и да спи под онова нещо на библиотечката. Но след пожара единственото свидетелство за всичко бяха снимките в чантата й.
Тя трепна. Веднага след влизането в тази къща трябваше да позвъни в полицията. Но защо не пожела госпожа Кодил да им се обади?
Отговорът изникна внезапно: Защото не искам никой да знае къде съм. Който ме издирва, ще очаква да се свържа с полицията. Те сигурно подслушват връзките им. Ако се обадя, убийците ще бъдат тук преди полицаите.
Побиха я тръпки. Ще избият всички! Портиера. Госпожа Кодил. Мен. Полицията едва ли ще ме опази. Трябва да помисля. Ще продължавам да се крия, докато се убедя, че няма опасност. Какво друго?
С нарастваща тревога Крейг крачеше из гарсониерата си на фона на музиката от „Турандот“. Когато беше нервен, си пускаше тази опера.
Обади се, Тес. Моля те! Ако си добре, за Бога, обади се!
Колкото повече чакаше, толкова по-мрачен ставаше. Нещо лошо се беше случило.
Той погледна часовника си. Още преди час трябваше да е на работа. Внезапна мисъл го осени. Може би в момента Тес звъни там?
Крейг сграбчи телефона и се обади в службата.
— Тони, тук е Бил.
— Къде си, по дяволите? Имаме проблеми тук. Луиджи е болен. Телефоните звънят. Имаме осем нови случая. Капитанът е бесен.
— Идвам веднага. Слушай, има ли съобщения за мен?
— Колкото щеш.
— Нещо от Тес Дрейк?
— Чакай да проверя. Какво пищи там при теб? Опера? Да не си станал италианец?
— Съобщенията, Тони. Провери ги.
— Добре, добре. Ето. Бейли. Хопкинс. Нищо от Тес Дрейк. Чакай, като каза съобщения, капитанът получи съобщение от полицията в Александрия, Вирджиния. Казват, че си им звънил. Нещо за пожар. Какво става?
— Ще ти кажа, когато дойда. Тони, това е важно. Ако ме потърси Тес Дрейк, веднага поискай номера, на който да я намеря.
Крейг затвори. Постоя няколко мига замислен, докато Павароти наближаваше кулминацията на арията. Изведнъж изруга, скочи, включи телефонния секретар, запаса револвера на колана си и изхвръкна от жилището. Наблизо не се виждаше такси и той хукна към Седмо авеню. От бягането скоро започна да се задъхва.
Тес е права, мислеше си Крейг. Съвсем съм се изоставил. Трябва да тренирам.
Тес. Безпокойството за нея покачи адреналина в кръвта му. Плувнал в пот, той ускори крачка, търсейки отчаяно такси.
Близо до апартамента на Крейг на Бликър стрийт двама мъже се бяха навели над двигателя на една малка японска кола. Щом зърнаха тичащия Крейг, те хлопнаха капака, скочиха в колата и с пъргав обратен завой го последваха.
По-надолу, в микробус с надписи на телефонна компания един мъж вдигна слушалката на клетъчния телефон, докато мрачният му партньор настройваше копчетата на подслушвателната апаратура и продължаваше да следи разговорите.
— Нашият приятел напусна игрището. С няколко приятели… Другият отбор? Май не са готови да влязат в играта. Поне не ги виждам. Но нашият прехващач е разтревожен за здравето на приятелката си. Не се е обаждала в клуба. Надява се да го потърси в кантората. Докато не е дошъл другият отбор, ще му направим услуга — ще прескочим до клуба — може приятелката му да звънне и да остави съобщение. Има ли някой в кантората?… Добре. По-добре да не го оставяме сам, ако тя има нужда от помощ.
Водата почерня от сажди и мръсотия. Тес я източи и отново напълни ваната. Дори след втората вана не се чувстваше чиста и накрая се изми три пъти под душа. Косата й отново върна русия си цвят.