Песента на гарвана

— Не — каза Гарвана и леко, с невероятна грациозност за огромния си ръст, скочи на кея. Група мъже, които стояха там, го поздравиха, но той само им кимна и погледна заинтригуван към момчето.

— Защо иска да ме види чичо? Нещо по-специално ли има или пак е за оня агент, който задържа плащането?

Гласът на Гарвана звучеше необикновено дълбоко, резонираше по един направо невъзможен начин, носеше се над водата като чистия тон на разлюляна камбана. За първи път след толкова дни, прекарани до него, Жана си даде сметка колко едър бе наистина този мъж. Той беше буквално глава и половина по-висок от другите мъже наоколо. За Жана обаче другите мъже изглеждаха не както трябва, не на място, различни, нереални. Гарвана се бе превърнал в еталон за нея, по който тя преценяваше останалите. Това изненадващо откритие я порази.

— Има си хас! — измърмори момчето и сложи накрайника на дюзата в отвора на резервоара. — Ако знаеш само как се преобрази онзи дрисльо, след като ти си поприказва с него! Чува се само „Да, господине“ и „Не, господине“, откакто му обясни, че наоколо е пълно с галерии, които се редят на опашка за дърворезбите на чичо, плащат му навреме и в добавка, с удоволствие целуват индианския му задник.

Жана забеляза ехидната усмивка на Гарвана и си даде сметка, че въпреки милувките и любовта, с които я обсипваше, дори в миговете на най-голяма страст в него съществуваше една сърцевина от студено ожесточение, с което той защитаваше онези, които обича.

— Щастлив съм да го чуя — каза доволно Гарвана. — Какъв тогава е проблемът?

— Чичо казва, че се е влюбил и вината за това изцяло е твоя. — На тъмното лице на момчето грейнаха здравите му бели зъби.

— О, така ли? — избоботи Гарвана. — И какво толкова съм направил?

Момчето посочи с брадичката си някъде навътре в дока.

— Остави я в лапите на чичо, докато тя те чакаше да се върнеш от залива Тотем.

Жана видя, че Гарвана се обръща й оглежда пространството около дока. Изведнъж, сякаш докоснато с вълшебна пръчица, цялото му лице се преобрази, мрачното изражение изчезна, усмихна се широко и, грейнал от щастие, протегна напред ръце. Стройната блондинка, която дебнеше край кея, за да изненада Гарвана, се засмя, излезе на открито и се затича към него. Хвърли се в прегръдките му с увереността на жена, която знае, че ще я хванат здраво. Огромните ръце на Гарвана я прегърнаха и той силно я завъртя няколко пъти около себе си, а жената се смееше щастливо, притиснала се в него.

Жана имаше усещането, че някаква нереална сила я вдига и я завърта с главоломна скорост. Олюля се и се опря на стената на каютата. Чудеше се къде, по дяволите, се е изпарила цялата й сила? Почти не можеше да се задържи на краката си. Едва сега окончателно проумя, колко много се бе надявала, че когато един мъж я желаеше с такава изпепеляваща и неподвластна страст, докато се любеха, би трябвало поне мъничко да носи нещо и в сърцето, а не само в тялото.

О, да, той е влюбен, така си е — призна пред себе си примирена Жана. Но не в мен. Аз бях само някаква временна Ева в собствения, див Рай на Гарвана.