Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Щастлив съм, че си спомняш колко съм добър за… — избоботи Гарвана.
— Помощ?
— Наред с всичко останало.
— О, помощ! — дишането на Жана се накъса, имаше усещането, че се разтапя — цялата, от главата до върха на пръстите на краката. Голямата ръка на Гарвана, опряна на тила, й действаше като реотан.
— Правиш така, че за мен става много трудно да се държа благородно — изтърси тя, преди да се замисли какви ги дрънка. Трепна притеснена. Това — да не мисли какво говори — май се превръщаше в хронично състояние, когато Гарвана се намираше край нея.
— Благородно ли? — попита той, а черните му очи се взираха изпитателно в нея.
— Аз… Аз исках да кажа… благовъзпитано… Мислех си, че ти може би искаш да… Уф… Да си с приятелите си без никакви… без разни външни хора, които да ви се пречкат.
Гарвана измърмори под нос нещо кратко й грубо.
— Ако има нещо, от което наистина ми е писнало, то това е благородството — добави, без да обърне внимание на факта, че неговото антиблагородно изявление касае и самия него. Един истински джентълмен точно сега би проявил благородство и би оставил на мира Жана, но проклет да е, ако го направеше! Пък и, между другото, нямаше претенции, че е джентълмен… Оставаха й още няколко свободни дни на островите, преди да отпътува за Сиатъл. И не виждаше никаква основателна причина защо да не мотат да прекарат заедно тези два-три дни. Имаше цял куп причини защо не трябва, но нито една съществена — защо да не могат.
— Освен ако не си изостанала твърде много със скиците и нямаш време, да си позволиш да се пошляем наоколо и да разгледаме забележителностите?
За миг Жана затвори очи. Черните очи на Гарвана се взираха изпитателно в нея и явно забелязваха много неща. Както и тя не пропусна да забележи, че каквото и да чувстваше Гарвана към Ейнджъл, под повърхността на иначе очевидната му любов, не се криеше това дълбоко, безразсъдно желание, което изпитваше към нея. Жана се бе убедила вече, че той е способен на неизмерима чувственост и истинска, неподправена първична страст. А тя бе обект на двете. Гарвана не я обичаше, но силно я желаеше.
На което тя му отговаряше със същата неподвластна страст. Ако дивото, опияняващо вино на екстаза беше всичко, което той можеше да приеме от нея, то тя нямаше да му го откаже. Не можеше. И не искаше. Обичаше го толкова дълбоко, че не можеше да му откаже нищо.
Жана не обърна внимание на двойката, застанала до тях. Единият, Хоук, гледаше съчувствено, а Ейнджъл — с растящо учудване и възхищение. Виждаше единствено Гарвана. Виждаше мъжа, когото толкова дълго време бе търсила в мечтите си и бе очаквала най-сетне да намери.
И да загуби.
Не, все още не. Оставаха й още няколко дена в този див Рай. Щеше да ги прекара с мъжа, когото обичаше.
— Не ми е нужно да правя нови скици — каза с дрезгав глас. — В залива Тотем намерих всичко, от което се нуждаех. — Думите й сякаш изведнъж отекнаха в съзнанието й, с цялото си значение и подтекст. — За моята работа… — добави бързо тя. Най-сетне откъсна поглед от Гарвана и го отмести към красивата блондинка. — Благодарение на Ейнджъл.
— Скицника ти, който беше оставила на кораба — обясни Гарвана, като продължаваше да се взира в Жана.
Ейнджъл примигна с красивите си синьо-зелени очи и се обърна към Хоук.
— Сигурно онези гени на тлингитския шаман отново са му объркали мозъка.
— Тлингит? — попита Жана Гарвана, без да го гледа. — Мислех, че си хайда…
— Така е, голяма част от моите предци са от племето хайда, но имам един прадядо, който е бил тлингитски шаман. Ейнджъл често казва, че оттам съм наследил късмета в риболова и склонността си към жестокост.
— Карлсън! — възкликна възмутена Ейнджъл. — Не това имах предвид и ти много добре го знаеш!
Жана погледна към Гарвана, който се усмихваше някак разсеяно, и почувства, че й се плаче.
— Ти не си жесток — каза тихо тя.
— О, не, жесток съм — възрази й меко той, а очите му проблеснаха. — Нали помниш? Понякога добротата не може да помогне.
— Това не е жестокост, това е просто един много труден начин да бъдеш добър — каза Ейнджъл и сложи ръката си върху рамото на Гарвана. — Ако моята болка ти е доставяла удоволствие, тогава това би било жестокост. Само фактът, че съм била прекалено затворена в себе си, за да забележа твоята доброта, не променя нещата. Ти ми помогна, Гарване. — Изведнъж тя се засмя, но някак тъжно, учудващо тъжно. — Ти направи нещо много повече за мене. Без теб, аз никога нямаше да мога да се справя сама.
Гарвана се поколеба за миг, след това пое ръката на Ейнджъл, нежно я целуна и отново я върна на рамото си.
— Щастлив съм, че го чувстваш така. Противно ми е, мразя да те наранявам.