Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
— Въобще не може да се сравнява с онова, което аз ти сторих. Само ако знаеш, колко пъти съм съжалявала за това, което ти наговорих. — Ейнджъл пое дълбоко въздух и полека го изпусна. Обърна се към Жана и се усмихна почти виновно. — Сигурно си мислиш, че всички ние тук сме откачили.
— Не — каза тихо Жана. — Просто си мисля, че Гарвана е много добър, когато трябва да спаси нечий живот, умее да бъде добър, дори когато наранява, умее да бъде… човек. Повече от всички други, с които животът ме е сблъсквал.
Тя кръстоса ръце на гърдите си с надеждата никой да не забележи треперещите й пръсти — съвсем естествена реакция, когато видя Гарвана да целува ръката на Ейнджъл с такава нежност и тъга. Да вижда Гарвана с жената, която обича и която не може да има, събуждаше у Жана болезнени и неочаквано мъчителни усещания. Които изобщо не бяха самосъжаление. Беше й болно за Гарвана, за несподелените му чувства.
— Той спаси и моя живот — продължи тя с тих, отчайващо спокоен тон. — И въобще не ми позволи да му благодаря за това.
— Благодарността е като млякото. Прокисва много бързо — подхвърли Гарвана. Погледът му беше зареян някъде далеч в морето. После бавно се извърна към момчето, което работеше с помпата за гориво. — Още ли не си свършил?
— Готово.
— Чудесно — промърмори нетърпеливо Гарвана. Искаше по-бързо да се махне от пристанището. — Къде живееш? — попита Жана.
— В малка къща на брега, недалеч от парка.
Гарвана се намръщи.
— Да не е оная колибата, на чиято пощенска кутия висят мечешки лапи?
— Това ли било? Почти бях сигурна, но се страхувах да питам. Жана потрепери, като се сети как едва не примря от ужас, когато в сумрак на един дъждовен ден зърна пощенската кутия. — Когато ги видях за първи път, реших, че са крака, но без обувки, без чорапи, без нищо друго — само кости. Помислих си, че са човешки. Така ми се стори. Ноктите бяха отрязани, а костите на краката и глезена изглеждаха точно като онези, които помнех от часовете по анатомия. Още малко оставаше, и щях да се обадя в полицията.
Гарвана се засмя, но някак неохотно, почти насила.
— Да знаеш, че нямаше да си първата. Преди три-четири години семейство Монтис прекара доста неприятно лято тук. Някой беше застрелял няколко мечки, беше взел ноктите и кожите им и после хвърлил труповете в морето. Скитниците, които намерили краката, изхвърлени от вълните на плажа — крака, завързани с въже на глезените — са се почувствали също като теб. Същото са преживели и хората на Монтис, докато накрая не разбрали, че това са мечешки крака. — Усмивката му изгасна. — Надин има доста мрачно чувството за хумор — може да се сравни с това на мечка гризли. Оправила ли е поне покрива на колибата, която си наела?
— Тече, само когато вали — каза Жана и потръпна.
— Е, да де, също като лодката — подхвърли насмешливо Гарвана. — И тя пропуска вода само когато плува. Сега въобще не тече.
Присвитите очи на Гарвана й казваха, че той не одобрява лятната й резиденция. Добре, но вече нищо не можеше да се направи. Цената беше приемлива, включваше и използването на моторна лодка. За съжаление, и лодката и мотора сега се намираха на дъното на залива Тотем.
— Знаеш ли откъде бих могла да купя някоя лодка на старо? — попита Жана и добави: — По-евтина…
— Аз ще се погрижа за това — обеща Гарвана. — Май старата Надин добре е пооскубала последната си наемателка.
— Не е нужно. Аз мога и сама…
— Искаш ли да хвърляме ези-тура?
Жана понечи да възрази, но един поглед към Гарвана беше предостатъчен, за да се въздържи. Внезапно помръкналото му изражение подсказваше, че не е избрала най-подходящия момент да влиза в спор. Беше забелязала, че всеки път, когато споменеше по някакъв повод лодката на Надин, Гарвана изведнъж загубваше чувството си за хумор. Жана се досещаше за причината. Явно постоянно го гризеше мисълта, че ако тогава, когато морето погълна лодката й, той спеше по-дълбоко или пък беше закъснял само няколко минути с помощта си, или ако въобще не се намираше в залива, тя непременно щеше да се удави.
Същата мисъл често спохождаше и Жана — обикновено в малките часове на нощта. Тя се събуждаше внезапно с разтуптяно сърце. Точно в такива моменти беше истинско успокоение да усеща Гарвана до себе си, да се сгуши в него и да заспи отново, знаейки, че е в безопасност.
— Не, няма да хвърляме ези-тура — каза Жана и се усмихна леко. — Ти използваш омагьосани монети.
В отговор Гарвана се усмихна, като си спомни изненадания й вид, когато той я преметна и потупа нежните извивки на задните й части.
— Остава ни тогава да решим кой ще прави вечерята. — Обърна се към Хоук. — Вие двамата при чичо ли се настанихте?