Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
Сякаш неохотно, Гарвана я остави да се плъзне надолу по тялото му, докато стъпи на краката си. Целуна я страстно много пъти, което накара сърцето й да спре и тя започна да стене от наслада. Когато езикът му отново навлезе бавно в устата й, тя се притисна към него, изгаряща от неудържимото желание. Той изръмжа, устните му още един миг останаха впити в нейните. След това вдигна глава.
— Засега стига толкова — каза почти грубо той.
— Защо? — прошепна Жана и се надигна на пръсти, за да целуне буйно пулсиращата вена на шията му.
— Защото си обещах, че първо ще те нахраня.
— Приветствам от сърце тази чудесна идея! — промърмори тя, събу маратонките си и с няколко бързи движения съблече джинсите и бикините. — Струва ми се обаче, че не си обърнал нужното внимание на няколко раздела.
— Помощ! — усмихна се Гарвана. Усмивката му говореше по-красноречиво от всякакви слова, че красивите, стройни крака на Жана много му се нравеха.
— Не е нужно да обяснявам, знаеш много добре — отсече Жана и започна да разкопчава огромната риза, която й седеше като рокля.
Погледна към Гарвана и, като видя усмивката му, реши, че ризата може да почака. Много повече би й се искало да го докосва. С треперещи пръсти разтвори фланелената му риза, откривайки окосмените мускулести гърди.
— Какви раздели? — продължаваше да настоява Гарвана, макар че пулсът му, ясно видим, значително се ускоряваше с всяко движение на устните й.
— От онези рафтове с книги, които изчетох.
— Искаш да кажеш, че снощи съм пропуснал няколко раздела, които особено са те заинтересували? — Дъхът му премина в свистене, когато езикът на Жана очерта плоското зърно на гърдите му. Простена от възбуда, когато зъбите й внимателно го захапаха. — Значи нещо съм пропуснал, така ли? — повтори въпроса с дрезгав глас.
— Пропуснал си разделите, третиращи въпросите как да се достави удоволствие на един мъж. Е, пропускът ти е обясним и разбираем — добави Жана и се засмя, когато устните й стигнаха до другото зърно на гърдите му, вече втвърдено от възбуда. — Все пак, — отбеляза с основание тя — аз не съм мъж.
Огромната ръка на Гарвана погали голите й, меки като кадифе бедра и след това потърси топлото гнездо, скрито между тях. Тя беше невероятно нежна, гореща, зовяща, разтапяща се от неговото докосване. Усещането, че тя го желае толкова много, колкото и той нея, го накара да се почувства много силен и много мъжествен.
— Права си — каза глухо той, плъзгайки пръсти в женствената топлина на Жана. — В никакъв случай не си мъж — изръмжа, милвайки нежната й плът с бавни движения. — И благодаря на Бога, че не си!
Пръстите на Жана се впиха в колана му, когато усети, че я разтърсват първите признаци на екстаза. Прехапа устни, за да не изкрещи, и с трескави пръсти започна да разкопчава колана. Под пръстите й, топлите метални копчета на джинсите се отваряха с леко изпукване.
— Жана…
Дъхът му спря и хълбоците му инстинктивно се притиснаха към милващите ръце на Жана. После той улови ръката й и не й позволиха да го съблече.
— Гарване, не искаш ли да те докосвам? — попита тихо тя, целувайки горещата кожа на гърдите му.
Той й отвърна с някакъв странен звук, който можеше да бъде и смях, и ругатня.
— Какво говориш? Умирам от желание! — каза с грубоват глас. — Но ако ми свалиш джинсите, аз ще ти разтворя краката и… — Думите завършиха с ръмжене, когато пръстите на Жана нежно го помилваха през тънката памучна тъкан на бельото му. — Не ме събличай — простена той. Целуваше челото й, страните й, устните, вкусваше опияняващия аромат, желаеше я. — Има други начини да те любя, преди да ме приемеш целия в теб.
— Както кажеш — прошепна Жана, докато плъзгаше пръсти в отвора на гащетата.
Тя почувства как всеки мускул на тялото му се напрегна, когато откри и освободи с галещи пръсти твърдата му плът.
— Жана…
— Та ти си облечен — отбеляза Жана, поглаждайки го бавно с нежни и искащи ръце. Усмихна се на горещия му, страстен отговор.
— Могат да ме арестуват за такова „облекло“ — отвърна той и простена от неизразимо удоволствие, докато тя бавно го възбуждаше.
— В рая няма никаква полиция — каза замечтано Жана, оценявайки вглъбено качеството на своята работа. Гарвана не й отвърна нищо и тя го погледна почти виновно. Лицето му беше изопнато, очите му — тесни черни процепи.
— Нали искаше да кажеш, че…
— Ме гледаш, както котка гледа сметана? — предположи Гарвана.
Усмивката му сякаш събуди Жана.
— Така ли те гледам наистина? — прошепна тя.