Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— С един търговски кораб.
— Но Мариво ми каза, че са ви нападнали пирати.
— Да. Ще ви разкажа всичко, но по-късно. Първо искам да се изкъпя и да се преоблека.
— Разбира се, скъпа моя.
— Мадам Верлен, радвам се, че днес се чувствате по-добре — каза граф Де Ламбер, когато Жизел Верлен влезе в кабинета му. — Сигурно е било шок за вас да дойдете тук и да откриете, че дъщеря ви я няма.
— Не се чувствам по-добре, мосю. Обаче отказвам да повярвам, че дъщеря ми е мъртва. Вие трябва да я търсите!
— Моля ви, седнете, мадам — Пиер посочи креслото до бюрото. — Открих дъщеря ви, или по-точно тя ме откри. Бетина е в стаята до вашата и в момента се къпе.
— Но защо не ми казахте веднага! — извика Жизел и скочи от креслото.
— Мадам Верлен! — остро извика графът. — Настоявам да почакате, преди да се видите с Бетина.
— Но защо? Не е ли добре?
— Не… струва ми се, че е добре. Но искам да разбера какво се е случило с нея след като е била отвлечена от борда на „Песента на вятъра“. Моля ви да ми разрешите първо аз да разговарям с нея.
— Но аз съм й майка!
— Аз пък съм нейният годеник. Има някои неща, които трябва да узная преди…
— За какво намеквате, мосю? Достатъчно е, че Бетина е жива и здрава!
— Ако Бетина ще става моя съпруга…
— Ако! — Жизел почти крещеше. — Позволете ми да ви кажа, графе, че от самото начало аз бях против този годеж. Винаги съм искала Бетина сама да избере съпруга си. И все още го искам. Сега, след като Андре е мъртъв, моята дъщеря не е длъжна да се омъжи за вас. Дойдох тук, за да й го кажа.
— Моля ви, мадам Верлен, вие не ме разбрахте — смутено избъбри Пиер.
— Смятам, че ви разбрах много ясно, мосю. Ако Бетина не е девствена, това не е по нейна вина. Ако вие не желаете да се ожените за нея, аз ще я взема със себе си и ние незабавно ще напуснем дома ви!
Пиер се ядоса, но потисна гнева си. Не биваше да й казва, че дъщеря й е в къщата. Трябваше да я отпрати и да задържи девойката като своя любовница. Целият град знаеше какво се бе случило с Бетина Верлен и той не можеше да се ожени за нея. Но никак не му се искаше да я изгуби, бе прекалено красива, за да я остави да му се изплъзне.
— Мадам Верлен, съжалявам, ако съм ви заблудил… Аз наистина имам намерение да се оженя за Бетина. Ала след като ще бъда неин съпруг, смятам, че имам право пръв да чуя нейната история. Освен това, тя дойде при мен. След като поговорим, ще имате възможност да се видите с нея.
Жизел пое дълбоко дъх и се замисли над думите му.
— Добре, мосю. Ще почакам в стаята си.
— И няма да се опитвате да се видите с дъщеря си?
— Ще чакам, докато вие говорите с нея, но искам, когато свършите, веднага да ме извикате.
— Благодаря ви, мадам. Лично ще ви повикам.
Пиер я наблюдаваше как излиза от стаята със стиснати зъби и намръщено лице. Искаше му се да застреля капитан Мариво, загдето бе позволил на пиратите да отвлекат Бетина. Дори и все още да беше девствена, никой нямаше да повярва. Трябваше да измисли някакъв начин, за да се отърве от майката. Беше сигурен, че може да се справи с Бетина.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Бетина, вие сте още по-красива отпреди — галантно каза Пиер, като влезе в гостната.
— Много сте любезен, мосю — скромно отвърна девойката. Чувстваше се малко неловко.
— Трябва да ме наричате Пиер, малката ми, след като…
— Не ме наричайте но този начин! — грубо го прекъсна Бетина. — Тристан ме наричаше „малката ми“ и аз не искам никога повече да чувам това обръщение.
— Съжалявам, Бетина.
— Прости ми — бързо рече тя. — Не исках да бъда груба с теб. Само че спомените са още прекалено живи в паметта ми.
— Кой е този мъж?
— Тристан е капитанът на „Дръзката лейди“, корабът, който спечели битката с „Песента на вятъра“.
— Разбира се, той е пират, нали? — жълтокафявите му очи внимателно изучаваха лицето й.
— Той се нарича капер и каза, че е под закрилата на английската корона.
— Пират или капер е едно и също. Той…
— Дали ме е изнасилил? — попита тя без да се изчерви. — Да, много пъти. Той ме измами. Каза, че ще ме доведе на остров Сен Мартен и ще поиска откуп за мен, но вместо това ме заведе на малък остров, който се оказа негов. Смяташе да ме държи там няколко месеца, но аз избягах.
— Как се казва този остров?
— Не знам. Отначало помислих, че е необитаем. Там живеят местни жители. На острова има голяма къща, построена от испанците преди много години.
— А как успя да избягаш от Тристан? — заинтригувано опита Пиер.
— Измъкнах се от къщата, докато той спеше, и след това ме взеха на един търговски кораб. Но ние трябва да се върнем там, за да спасим моята бавачка.