Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Последвах я в стаята… в нейната стая… Гледам я, нея… гледам и мястото, където беше писмото преди малко… Госпожица Станжерсон е взела писмото; това писмо е било за нея, няма съмнение… няма съмнение… О! Как трепери, бедната… Трепери от фантастичния разказ на баща й за убиеца в нейната стая и за гонитбата, която е била за него… Но се вижда… вижда се, че не се успокоява напълно, докато не й повториха, че убиецът чрез някаква нечувана магия е успял да ни се изплъзне.
Последва мълчание… Каква тишина!… Стоим всички и я гледаме… Баща й, Ларсан, дядо Жак и аз… Какви мисли се въртят около нея в тази тишина?… След събитието тази вечер, след мистерията в тайнствената галерия, след тази чудовищна реалност — убиецът в нейната собствена стая, ми се струва, че всички мисли, всичките, като се започне от тези, които се влачат под черепа на дядо Жак, та до тези, които се раждат изпод черепа на господин Станжерсон, биха могли да се преведат само така: „О! Ти, която знаеш тайната, обясни ни я и може би ще те спасим!“ О! Как бих искал аз да я спася… от нея самата и от другия!… Плача от мъка. Да, чувствувам как очите ми се пълнят със сълзи пред това тъй ужасно и тъй дълго таено страдание.
Тя е тук, жената с парфюма на „дамата в черно“… виждам я най-после в нейната стая, стаята, в която тя не пожела да ме приеме… в тази стая, в която тя мълчи, в която продължава да мълчи. От фаталния час в Жълтата стая ние се въртим около тази невидима и няма жена, за да узнаем какво знае тя. Нашето желание, нашата воля да узнаем сигурно са по-мъчителни за нея. Откъде да знаем, че разкриването на нейната тайна няма да бъде сигнал за друга драма, още по-ужасна от тия, които се разиграха тук? Откъде да знаем, че това няма да струва живота й? И все пак тя едва не умря, а ние нищо не знаем… Или по-скоро има хора, които не знаят… но аз… ако аз знаех кой е, щях да зная всичко… Кой? Кой! Кой!… Но докато не зная кой е, трябва да мълча от милост към нея, защото няма никакво съмнение, че тя знае, тя знае как той се е измъкнал от Жълтата стая и мълчи все пак. Защо да говоря? Когато узная кой е, на него ще говоря, на него!
Тя ни гледа сега… но отдалеч… сякаш не сме в стаята й… а господин Станжерсон нарушава тишината. Господин Станжерсон заявява, че отсега нататък той няма да напуска повече апартамента на дъщеря си. Напразно тя се опитва да го отклони. Господин Станжерсон е непреклонен. Ще се настани там още тази нощ — отсича той. След което, загрижен единствено за здравето на дъщеря си, той й се разсърдва, че е станала… след туй внезапно й държи детински наставления… усмихва й се… вече не знае нито какво точно прави, нито какво говори… Прочутият професор си губи ума… Повтаря откъслечни думи, които потвърждават безпорядъка в ума му… и ние не бяхме по-добре. А госпожица Станжерсон изрича с толкова измъчен глас простичките думи: „Татко! Татко!“, че той избухва в ридания. Дядо Жак си бърше носа, Фредерик Ларсан — и той се обръща, за да скрие вълнението си. Аз — аз вече не издържам… вече не мисля… не чувствувам, не се владея. Отвратен съм от себе си.