Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
— Приятели мои — извика той, — опасността може да ви настигне не след месец и не след седмица дори! След по-малко от час една невиждана катастрофа ще връхлети върху вашия град, железен и огнен дъжд ще завали над него. Сега, в часа, в който говоря, срещу вас е насочен един адски снаряд, който бие на десет левги. Аз го видях. Нека жените и децата се укрият в зимниците, които са донякъде здрави, или излязат тозчас от града и потърсят прибежище в планината! Нека годните мъже се приготвят да се борят срещу огъня с всички възможни средства! Огъня — ето сега вашия единствен враг! Срещу вас не вървят още ни войски, ни войници. Противникът, който ви заплашва, е пренебрегнал обикновените средства за нападение. Ако плановете, ако изчисленията на един човек, чието могъщество в злото познавате, се осъществят, ако хер Шулце не се е излъгал за първи път, пожарът ще избухне ненадейно и едновременно на сто места във Франсвил! На сто различни места ще трябва след малко да се опълчим срещу пламъците! Каквото и да се случи, най-напред трябва да се спаси населението, защото дори целият град да бъде разрушен, златото и времето ще могат да възстановят вашите домове и паметници, които няма да можем да спасим!
В Европа биха взели Марсел за луд. Но в Америка никой не би помислил да отрича чудесата на науката, дори и най-неочакваните. Изслушаха младия инженер и по съвета на доктор Саразен му повярваха.
Тълпата, покорена по-скоро от тона на оратора, отколкото от думите му, се подчини, последва го, без дори да помисли да ги оспори. Докторът отговаряше за Марсел Брукман. Това стигаше.
Дадени бяха веднага заповеди и куриери тръгнаха в различни посоки, за да ги разгласят.
Колкото до жителите на града, едни от тях се прибраха в къщи и слязоха в зимниците, готови да понесат ужасите на една бомбардировка; други пеша, на коне, коли излязоха в полето и заобиколиха първите скатове на Столовите планини. През това време на големия площад и на няколко посочени от доктора места годните мъже събраха бързо-бързо всичко, което можеше да служи за борба с огъня — вода, пръст, пясък.
А в заседателната зала разискването продължаваше.
Но тъкмо тогава една идея, която не оставяше място на никоя друга, обсеби ума на Марсел. Той не говореше вече — устните му шепнеха само тези думи:
— В единадесет часа и четиридесет и пет минути! Възможно ли е наистина този проклет Шулце да възтържествува над нас със своето отвратително изобретение?…
Изведнъж Марсел извади едно тефтерче от джоба си. Той махна с ръка, сякаш молеше хората да млъкнат, и с трескава ръка написа с молив няколко цифри върху страниците на тефтерчето си. И тогава всички видяха как челото му полека-лека се проясни, лицето му светна.
— Ах, приятели мои — извика той, — приятели мои! Или тези цифри тук лъжат, или всичко онова, от което се страхуваме, ще се пръсне като кошмар пред очевидността на една балистична задача,. чието разрешение търсих напразно! Хер Шулце се е излъгал! Опасността, с която ни заплашва, е сън! Този път науката му греши! Нищо от онова, което той оповести, няма да стане, не може да стане! Неговият чудовищен снаряд ще мине над Франсвил, без да го засегне, и ако остава да се боим от нещо, то е само в бъдеще!
Какво искаше да каже Марсел? Никой не можеше да разбере!
И тогава младият елзасец изложи резултата от изчислението, което току-що беше направил. Ясният му глас изведе доказателството си по такъв начин, че го направи очевидно и за най-големите невежи. Това беше светлина подир мрак, спокойствие подир тревога. Не само снарядът нямаше да докосне града на доктора, той нямаше да докосне „нищо-нищичко“. Той щеше неизбежно да се изгуби в пространството!
Доктор Саразен одобри с движение на ръката изложението на Марсел и изведнъж, посочил с пръст, светещия циферблат на часовника в залата, рече:
— След три минути ние ще знаем кой има право — Шулце или Марсел Брукман! Каквото и да стане, приятели мои, нека не съжаляваме за никоя от взетите предпазни мерки и не пренебрегваме нищо от онова, което може да осуети изобретенията на нашия враг. Неговият удар, ако не улучи, както ни обнадежди Марсел, няма да бъде последният! В ненавистта си Шулце няма да се сметне за бит и да се спре пред неуспеха!
— Елате! — извика Марсел.
Всички излязоха след него на големия площад.
Изтекоха трите минути. Часовникът удари единадесет часа и четиридесет и пет минути!…
Четири секунди след това една тъмна маса премина високо в небето и бърза като мисъл, се изгуби далеч отвъд града със зловещо свирене.
— На добър път! — извика Марсел, като прихна да се смее. — С тази първоначална скорост снарядът на хер Шулце, преминал вече границата на атмосферата, няма да падне никога върху земната повърхност.