100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Резултатът е добре известен. Руските войски побягват след откъслечни боеве с Наполеон и той напредва бързо. През септември вече е превзел Москва. Но русите подпалват града и по-голямата част от него е унищожена. След като чака пет седмици в Москва с напразната надежда, че русите ще просят мир, Наполеон започва отстъплението си. Но вече е много късно. Съчетанието от руски войници, руска зима и лошо снабдяване скоро превръща отстъплението в безредно бягство. От Русия се измъкват живи по-малко от десет процента от великата френска армия.
Други европейски страни като Австрия и Прусия разбират, че сега им се представя възможност да отхвърлят френското иго. Те обединяват силите си против Наполеон и в битката при Лайпциг през октомври 1813 г. Наполеон претърпява още едно съкрушително поражение. Следващата година той абдикира и е заточен на Елба, малък остров край италианския бряг.
В 1815 г. Наполеон избягва от Елба и се завръща във Франция, където е посрещнат радушно и е върнат на власт. Но другите европейски сили бързат да му обявят война и сто дни след завръщането му той претърпява окончателното си поражение при Ватерло. След Ватерло Наполеон е заточен от англичаните на малкия остров Света Елена в южната част на Атлантическия океан. Той умира там от рак в 1821 г.
Военното поприще на Наполеон е невероятен парадокс. Неговият гений в тактическо отношение е изумителен и ако трябва да го оценяваме само в тази област, той може би ще е най-великият пълководец на всички времена. Но в голямата стратегия е бил склонен да прави невероятни гафове като нахлуването в Египет и в Русия. Стратегическите му грешки са толкова безподобни, че той не може да бъде поставен в първите редици на военните предводители. Дали това не е неточна оценка след повторен размисъл? Не, струва ни се. Един от критериите за значението на даден пълководец е способността му да избягва пагубни грешки. Много трудно е да подцениш най-великите пълководци като Александър Велики, Чингис Хан и Тамерлан, чиито войски никога не са търпели поражение. Понеже Наполеон в крайна сметка е победен, всички негови завоевания в чужбина се оказват краткотрайни. След окончателното му поражение в 1815 г. Франция притежава по-малко територия, отколкото в 1789 г., когато избухва Френската революция.
Наполеон, разбира се, е егоманиак, който често е сравняван с Хитлер. Но между двамата има съществена разлика. Докато Хитлер се ръководи до голяма степен от една човеконенавистна идеология, Наполеон е просто амбициозен опортюнист, който не е имал интерес да извършва масови убийства. В Наполеоновия режим няма нищо, което да може да се сравнява с нацистките концентрационни лагери.
Много голямата слава на Наполеон може да ни подведе на надценим влиянието му. Неговото краткотрайно влияние наистина е огромно, може би по-голямо от влиянието на Александър Велики, макар и по-слабо от Хитлеровото. (Смята се, че приблизително 500 000 френски войници са загинали по време на Наполеоновите войни; за сравнение данните сочат, че 8 000 000 германци са загинали във Втората световна война.) С каквото и мерило да си служим, Наполеоновата дейност е причинила смъртта на далеч по-малко негови съвременници, отколкото безумствата на Хитлер.
Колкото до дълготрайното влияние, Наполеон стои като че ли по-напред от Хитлер, но по-назад от Александър Велики. Наполеон извършва обширни административни промени във Франция, но към нея се числи по-малко от една седемдесета от населението на света. Тези промени трябва да се разглеждат в подходяща перспектива. Те са оказали много по-малко въздействие върху живота на отделния французин, отколкото многобройните технически нововъведения през последните две столетия.
Казват, че Наполеоновата ера е дала възможност, т. е. време, да се утвърдят промените, наченати от Френската революция, и да се укрепят придобивките, извоювани от буржоазията. В 1815 г., когато монархията е възстановена, тези промени са така добре вкоренени, че е немислимо връщане към социалните схеми на предишния режим. Най-важните промени са въведени преди Наполеон: в 1799 г., когато той взема властта, вече е много късно за всякакво връщане към предишното статукво. Обаче въпреки монархическите си амбиции Наполеон всъщност помага да се разпространят в цяла Европа идеалите на Френската революция.
Освен това той оказва голямо, макар и косвено въздействие върху историята на Латинска Америка. Нахлуването му в Испания дотолкова отслабва испанското правителство, че в течение на няколко години то изгубва контрола си върху своите колонии в Латинска Америка. И тъкмо в този период на фактическа автономия се зараждат латиноамериканските движения за независимост.