100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
За таланта на Едисон не може да има спор. Всички са съгласни, че той е най-големият изобретателски гений, живял някога. Списъкът на откритията му вдъхва страхопочитание, въпреки че повечето от тях може би щяха да бъдат направени от други трийсетина години по-късно. Но ако разгледаме всяко поотделно, ще видим, че нито едно от тях няма изключително важно значение. Електрическата лампа например, макар и широко използвана, не е незаменима част от съвременния бит. Фактически флуоресцентните лампи, които работят върху съвсем друг принцип, също имат широко приложение, а всекидневието ни нямаше да бъде много по-различно, ако изобщо нямаше електрически лампи. Преди появата им са използвани свещи, маслени и газени лампи, които са смятани за относително добър източник на светлина.
Фонографът действително е умно изобретение, но кой ще се наеме да твърди, че той е преобразил живота ни така, както радиото, телевизията или телефонът? Освен това през последните години бяха създадени съвсем различни методи за звукозапис като касетофона и ако днес нямахме фонограф или грамофон, това едва ли би се усетило. Много от Едисоновите патенти са свързани с подобрения на вече съществуващи изобретения, и то в удобен за употреба вид. Но те, макар и съществени, не могат да имат важно значение в развитието на човешката история.
Въпреки че нито едно отделно изобретение на Едисон няма жизненоважно значение, не бива да забравяме, че те са повече от хиляда на брой. Тъкмо по тази причина поставихме Едисон по-високо от именити изобретатели като Гулиелмо Маркони и Аликзандър Грейъм Бел.
36. АНТОНИ BAH ЛЕВЕНХУК
1632 — 1723
Антони ван Левенхук, човекът, открил микробите, е роден в 1632 г. в град Делфт, Холандия. Произхожда от средно буржоазно семейство и през по-голямата част от съзнателния си живот е заемал дребна длъжност в градската управа.
Голямото откритие на Левенхук се дължи на това, че любимото му занимание е била микроскопията. По онова време, разбира се, не е било възможно да си купиш микроскоп от магазина и Левенхук е конструирал сам своите уреди. Той не е бил професионален майстор на лещи, а и не е преминал обучение в тази област; но майсторлъкът, който е постигнал, е наистина забележителен и далеч надхвърля вещината на професионалистите от онова време.
Въпреки че оптическият микроскоп е бил изобретен цяло поколение преди Левенхук12, той не прибягва до него. Напротив, след много грижлива и прецизна изработка на малки лещи с много къс фокус Левенхук успява да постигне по-силно увеличение, отколкото дават съществуващите микроскопи.
Една от оцелелите негови лещи увеличава около 270 пъти, а има признаци, че е правил и по-силни.
Левенхук е изключително търпелив и внимателен наблюдател, който се отличава с много остро зрение и безгранична любознателност. С лещите си той изследва най-разнообразни материали — от човешкия косъм до кучешка сперма, от дъждовна вода до дребни насекоми, мускулни влакна, кожна тъкан и др. Води си старателно бележки и прави подробни рисунки на всичко, което наблюдава.
От 1673 г. Левенхук влиза в кореспонденция с английското Кралско научно дружество, водеща научна институция по онова време. Въпреки липсата на високо образование (завършил е само прогимназия и не знае друг език освен холандски) в 1680 г. е избран за негов член. Освен това става член-кореспондент и на Френската академия на науките.
Левенхук се е женил два пъти и има шест деца, които не са му оставили внуци. Радвал се е на добро здраве и е бил работоспособен до дълбока старост. Посещавали са го мнозина видни личности, между които руският цар (Петър Велики) и английската кралица. Умира в 1723 г. в родния си град Делфт на деветдесет години.
На Левенхук дължим не едно и две забележителни открития. Той пръв описва сперматозоидите и един от първите — червените кръвни телца. Противопоставя се на теорията за самозараждането на нисшите форми на живот и представя убедителни доказателства, че тя е неправилна. Успява да докаже например, че бълхите се размножават по обичайния за крилатите насекоми начин.
Най-голямото си откритие прави в 1674 г., когато за пръв път наблюдава микроби. Това е едно от най-великите бактериологични постижения в човешката история. В капка вода Левенхук открива цял един нов, неподозиран свят, който гъмжи от живот. Въпреки че сам той още не предполага това, този нов свят ще има огромно значение за хората. И наистина тези „микроскопични мънички твари“, които изследователят е наблюдавал, често имат власт над живота и смъртта ни. Изучавайки ги, Левенхук успява да открие микроби на всевъзможни места: в извори и локви, в дъждовната вода, в устата и в червата на хората. Той описва различни видове бактерии, както и протозоа13, и определя техните размери.
12
Според едни изследователи микроскопът е изнамерен от холандеца Захарий Янсен (1590), а според други — от Корнелиус Дребел (1610). — Б. пр.
13
Протозоа (гр.) — едноклетъчни животински организми. — Б. ред.