Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Сигурна съм. — Майра се усмихна и топло погледна по-младата жена. — Често се улавям да правя същото. Права сте, Ив е необикновена жена. Всичко в живота си е постигнала сама, без чужда помощ. Боя се, че това противоречи на вашата теория.
— Нима? — Риана се приведе към събеседницата си. — Познавате ли я добре?
— Да, доколкото е възможно. Ив е… потайна личност.
— Очевидно много я обичате — кимна червенокосата. — Надявам се да не изтълкувате погрешно думите ми, но не очаквах Рурк да сключи брак с жена като нея. Изненадана бях, че изобщо е решил да се ожени, но очаквах да избере изискана дама от висшето общество, не полицейска служителка, която носи кобура си както всяка друга жена би носила скъпоценна огърлица. И все пак двамата странно си подхождат. Дори бих казала — тя леко се усмихна, — че са предопределени един за друг.
— Съгласна съм.
— А сега, доктор Майра, какво мислите за последните изследвания върху свойствата на ДНК?
— Ами… — Психиатърката с удоволствие се впусна в обсъждане на темата.
Ив седеше пред компютъра в канцеларията си и за кой ли път преглеждаше информацията за Фитухю, Матиас и Пърли. Не можеше да открие никаква връзка между тримата мъже. Единственото общо бе, че и тримата не бяха проявявали никаква склонност към самоубийство. Обърна се към компютъра и му нареди:
— Каква е вероятността трите случая да са свързани?
— Отговорът бе:
ВЕРОЯТНОСТ 5,2%
— С други думи — никаква. — Ив тежко въздъхна и машинално се намръщи, когато преминаващият наблизо въздушен автобус накара стъклата на прозорчето й да зазвънтят. — Използвай наличната информация и изчисли вероятността Фитухю да е бил убит.
ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА УБИЙСТВО Е 8,3%
— Откажи се, Далас — промърмори младата жена. — Зарежи го.
Завъртя се на стола си и се загледа през прозореца, където небето беше почти задръстено от въздушния трафик. Предопределение. Съдба. Генетични заложби. Ако теорията на Риана беше вярна, тя обезсмисляше работата й… дори живота й. Ако няма власт да промени нищо, даже съдбата си, защо да се опитва да спаси живота на хората, защо да отмъщава за мъртъвците, когато загуби битката?
Ако всичко е физиологически закодирано в индивида, излиза, че тя е следвала предопределения й път, като е дошла в Ню Йорк и с цената на огромни усилия е успяла да се превърне в Ив Далас — неподкупната и смела полицейска служителка. Възможно ли е този „код“ да я е накарал да забрави първите години от живота си, макар в съзнанието й да изплуваха откъслечни спомени за тях?
И още по-лошо — възможно ли е в даден момент наследствеността да окаже своето влияние и тя да се превърне в чудовище, каквото бе родният й баща.
Не познаваше собствената си майка, не знаеше дали е имала братя и сестри, баба и дядо. Когато се опитваше да си припомни детството си, в паметта й сякаш зейваше тъмна пропаст. Дали е наследила само гените на човека, който системно я беше пребивал и изнасилвал, докато една нощ, полудяла от страх и от болка, тя беше отвърнала на ударите му.
И го бе убила.
Ръцете й бяха окървавени, когато беше едва осемгодишна. Затова ли беше станала ченге? Нима се опитваше да изкупи собственото си престъпление, подчинявайки се на правила и на закони, служейки на онази система, която някои все още наричаха правосъдие?
— Лейтенант? — Пийбоди сложи ръка на рамото й и рязко се отдръпна, когато Ив стреснато подскочи. — Извинете. Добре ли сте?
— Не. — Ив притисна длани до слепоочията си. Осъзна, че разговорът с Риана я е разтревожил повече, отколкото предполагаше. — Главата ми като че ще се пръсне.
— Имам от таблетките против главоболие, които ни раздават всеки месец.
— Не, благодаря. — Ив се страхуваше да взема каквито и да било лекарства, дори официално разрешените дози. — Скоро ще ми мине. Стигнах до задънена улица със случая „Фитухю“. Фийни ми изпрати цялата информация за младия инженер на „Олимп“. Не мога да открия никаква връзка между трите самоубийства. Нямам никакви доказателства, освен дребните лъжи, в които уличих Лианор и Артър. Ако поискам да бъдат изпитани с детектора на лъжата, шефът положително ще ми откаже. Ако не открия нещо през следващите двайсет и четири часа, случаят ще бъде приключен, а версията за самоубийство — потвърдена.
— Все още ли мислите, че има нещо общо между смъртта на тези хора?
— Искам да има, а това е различно. Май не мога да те науча на нищо, откакто те назначиха за моя сътрудничка.