Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
Клавдия и Нарцис коленичиха. Нарцис трепереше толкова силно, че императрицата му подаде бокал с вино и му каза бързо да го изпие, а после направи знак с ръка на Клавдия да седне. Отначало Елена изглеждаше сънена, но колкото повече говореше Клавдия, толкова повече наостряше уши. От време на време тя хвърляше поглед към Нарцис, който кимаше с глава. Клавдия повтори точно казаното й от Нарцис и описа пътуването им до онова самотно поле и останките от сигналния огън.
— Съгласна съм — заяви августата, когато Клавдия свърши. — Това не е съвпадение — тя отиде и потупа Нарцис по главата, както би направила с някое куче. — Свършил си много добра работа. Ще бъдеш свободен.
Нарцис припадна и се строполи с трясък на пода. Клавдия клекна до просналия се мъж, сложи ръка на пулса му и се вслуша в дишането му. После разтвори устата му и пъхна пръст да провери дали нещо не му пречи да диша.
— Нищо му няма! — усмихна се Елена и клекна от другата му страна. — Хайде, Клавдия, да го настаним удобно.
Те сложиха Нарцис да легне на едната му страна, и го завиха.
— Бедният човечец! — въздъхна Елена. — Изпил е повечко вино, после е вървял на слънце, а сега и животът му изцяло се промени. Ще поспи малко, погрижи се за него. Ще ти дам малко пари за него, но това може да почака. Ела тук.
Елена я поведе към една маса, отрупана със свитъци. Тя ги разрови и извади карта на Средно море40, на която бяха отбелязани най-важните пристанища на Италия, Мала Азия и Гърция.
— По време на последните игри — обясни императрицата — получих доклади от един шпионин, че Лициний, императорът на Източната империя, е изпратил бойна група войници, триреми и помощни съдове в Коринтския залив. Освен това подсилва и гарнизоните в Гърция. Разбира се, според подписания между нас договор, Лициний би трябвало да ни уведоми за такива маневри. Той твърди, че е събрал силите си срещу могъща пиратска флотилия, която нападнала някакви търговци.
— Боиш ли се, че ще ни нападне?
— Не — поклати глава Елена, — Лициний не е способен на това, макар и да е затънал в предателство. Подозирам, че замисля някаква изненада — тя взе една карта на околната местност и посочи късото разстояние между вила „Пулхра“ и италианското крайбрежие. — Ако си права, Клавдия, а аз мисля, че си, всички огньове са били запалени по права линия от вила „Пулхра“ до скалите на крайбрежието. Знам какво се каниш да кажеш, мишлето ми: трябва да уведомим императора и да изпратим войски в тази област. Но каква би била грешката ни, ако постъпим така?
— Това, че не знаем кой е предателят и само ще го предупредим — него или нея.
— Съвършено вярно — усмихна се Елена. — Мисля, че е най-добре да оставиш това на мен и благородните ми германски герои. Сега да преместят Нарцис.
Тя извика слуги, които донесоха носилка. Клавдия нареди да отнесат просналия се балсаматор на трупове в стаята й и да го поставят на леглото. Спалникът, който ги съпроводи там, я потупа по рамото.
— Остави го за малко — прошепна той. — Аз ще остана при него. Августата иска да ти каже още нещо.
Когато Клавдия се върна в спалнята на Елена, императрицата вече се беше преоблякла, пурпурен шал загръщаше раменете й. В съседната стая слуги подреждаха огледала, гребени и шишенца с благовония. Константин бе обявил, че тази вечер ще има още едно официално пиршество. Елена ритна вратата с обутия си в сандал крак, за да я затвори и направи знак на Клавдия да седне до нея в едно кресло. Императрицата приближи лицето си на сантиметри от нейното и проницателно я изгледа.
— Можеш да ми се довериш! — прошепна Клавдия.
— Знам, че мога, мишлето ми. Само се питам на кого друг бих могла да се доверя? Имаме онази история с липсващия меч, убийството на Дионисий, унищожаването на Печалния дом; сега сред нас има и предател и той може да бъде всеки един. Нарцис спечели свободата си. Онова, което е видял, са били сигнални огньове и аз подозирам, че те са стигали до брега. Някъде до юг, скрити от съгледвачите ни, се спотайва военна трирема със спуснати платна и гребла във водата, вероятно подкрепяна от кораби за доставки и развяващи се лъжливи флагове. Подозирам, че някоя кохорта се кани да слезе на брега и че ще нападнат вилата. Ако известя началниците на пристанището и командирите на гарнизона, бойният кораб просто ще изчезне. Ако кажа на сина ми, той ще се върне в Рим или ще изпрати флотата ни, тогава предателят просто ще изчака подходящо време и пак ще нанесе удар.
— Но вие сте в опасност.
40
Римляните наричали Средиземно море Средно или Вътрешно. — (Бел.прев.)