Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През 1517 година англичаните убиват шотландския крал Джеймс IV при Флодън и разбиват войските му. Овдовялата кралица Маргарет, сестра на Хенри VIII, търси убежище в Англия. Кралят има нужда от доверени лица, за да разкрие някои загадки, свързани с изхода на битката при Флодън, и да утвърди правото на сестра си върху шотландския престол.
Изборът му се спира на младия Бенджамин Даунби, племенник на всемогъщия кардинал Уолси — и неговия прислужник, помощник и неразделен приятел Роджър Шалот.
Шалот и Даунби трябва да разрешат загадката, която се крие в стиховете на един полупобъркан шотландски лекар, затворник в Тауър. Но лекарят умира от отрова, загадъчните стихове крият тайната си, безликият убиец взема нови и нови жертви. До всеки труп има оставена бяла роза — символът на династията Йорк и на едно тайно общество, поставило си за цел да сложи край на владичеството на Тюдорите…
— Милорд, какво можем да направим за теб? — попита той.
Ангъс сви устни.
— О, какво мога да направя за теб? — имитира го той. — Първо, ако ти и това копеле — той посочи към мен — решите да ме нападнете, двамата благородници зад вас имат заповед да ви прережат гърлата! — Графът се усмихна фалшиво. — Запознахте ли се? Това са Корин и Алейн, двама убийци от клана Чатън, които пет пари не дават, дори да ви праща самият папа! — Той допи шумно виното и захвърли чашата.
Господарят ми се поклони.
— Ваша светлост — меко каза той, — благодаря ви за вниманието и за…
Ангъс, чието лице беше почервеняло и лъщеше от пот, се изправи и застана пред нас.
— Имам новини за вас! — хрипливо каза той. — Кажете на любимата ми жена, че знам тайните й! — Той щракна с пръсти и двамата шотландци пристъпиха напред. — Независимо дали това ви харесва или не — продължи Ангъс с дрезгав глас, — съобщих на доктор Агрипа, че Корин и Алейн ще пътуват на юг с вас. Те имат заповеди. Мразя жена си, но сме свързани от връзка, която тези двамата ще защитават.
Той се обърна към шотландците и протегна ръка. Двамата грубияни моментално коленичиха и започнаха да лижат пръстите му като кучета. Ангъс им каза нещо на непознат език. С грейнали от удоволствие очи шотландците кимнаха и повториха някаква тайна клетва. Но Бенджамин не се остави да го объркат. Когато мъжете се изправиха, той се приближи и докосна и двамата лекичко по гърдите.
— Ти трябва да си Корин, а ти Алейн?
Двамата убийци го изгледаха с любопитство и не възразиха дори когато господарят ми енергично се здрависа с тях.
— Лека нощ, господа! — каза той весело и тананикайки си някаква мелодия, ме изведе от стаята.
Щом вратата се затвори, аз избухнах гневно, но Бенджамин само поклати глава.
— Забрави за Ангъс! — каза той. — Ела с мен. Тази вечер видях в залата нещо, което не споделих с теб. Да почакаме в сенките.
Той отказа да отговори на настоятелните ми въпроси. Излязохме и застанахме на двора, възползвайки се от бараките и другите скупчени постройки до крепостната стена, които хвърляха достатъчно плътна сянка, за да скрият цяла армия. Чакахме с часове, докато гостите си тръгваха. Бенджамин усърдно ги наблюдаваше. Най-после една самотна фигура се заклатушка навън, пеейки с дрезгав глас. Господарят ми се обърна и ме смушка.
— Ето я плячката, Роджър. Да го последваме.
Не знаех за какво говори, но послушно тръгнах с него след тътрещата се фигура, която излезе, олюлявайки се, през една от страничните порти и тръгна по стръмните, тесни улици на Нотингам. Пресякохме пазарния площад, минахме покрай ешафода, където все още лежаха, завити в мръсно зебло, окървавените трупове на мъжете, екзекутирани през деня. Нашата жертва спря пред една кръчма, през чиито отворени прозорци струеше светлина и долиташе врява. Олюлявайки се, мъжът влезе вътре. Ние с Бенджамин го последвахме след няколко минути.
Шумът вътре беше оглушителен. Гуляйджии с препълнени халби крещяха и пееха. Човекът, когото преследвахме, си избра маса в най-отдалечения ъгъл и щом го видях, едва не се разсмях на глас от радост. Той беше едноок и на лицето му имаше голям родилен белег; явно беше същият човек, тъй тайнствено разговарял с Ървайн в „При платнохода“. Бенджамин се обърна и ми се усмихна.
— Сега разбираш, Роджър. Когато шотландците са дошли на юг, този мъж сигурно е бил с тях и е издирил Ървайн. — Той ме смушка като дете, замислило беля. — Да видим дали ще ни каже толкова, колкото е казал на Ървайн.
Пробихме си път сред навалицата и застанахме пред мъжа, който се беше подпрял на покритата с мазни петна маса.
— Може ли да седнем при теб, сър?
Мъжът вдигна поглед. На трепкащата светлина на свещите деформираното му лице изглеждаше чудовищно грозно.
— Кои сте вие? — завалено попита той.
— Бенджамин Даунби и Роджър Шалот, английски благородници, близки познати и приятели на лорд Д’Обини.
— И какво искате от мен?
— Да поговорим и да се почерпим с повечко кларет.
Здравото око на мъжа проблесна.
— И какво друго?
— О — отвърна Бенджамин, — можем да потъгуваме заедно за отминалата слава и мъртвите приятели.
— Например?
— За славата, загубена при Флодън и за смъртта на Джон Ървайн.
Мъжът застана нащрек.
— Какво искаш да кажеш? — грубо каза той.
Бенджамин се приведе над масата.
— От дванайсет трябва по-малко да е с три — изрецитира той — или на краля принц не ще се роди.