Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Да, помня — потвърди съдебният пристав. — Дойдох тук и зачаках отец Августин, когато изведнъж чух шум от конски копита. Изтичах навън и видях Мънк да препуска през селото като самия сатана. Кучетата и кокошките се разбягваха пред него. Същото правеха и мъжете, жените и децата, тъй като мастър Мънк изобщо не гледаше къде минава.
— И закъде според теб се е бил разбързал?
— Един Господ знае. Помислих си, че се връща в имението или пък отива при Пастирите.
Корбет благодари на свещеника и на съдебния пристав и излезе от църквата. После развърза коня си и се зачуди дали да не отиде до манастира „Кръст Господен“. Денят вече клонеше към своя край. В следващия момент няколко големи дъждовни капки, носени от свирепия вятър, пръснаха по лицето му. Кралският пратеник изруга и обърна коня си по посока на имението.
— Не искам да ходя при високомерната домина Сесили — промърмори си той под нос.
След това се взря в сгъстяващия се мрак и си помисли, че трябва да внимава — ако Мънк беше убит от засада, нямаше никакви гаранции, че същото няма да се случи и с него.
Корбет излезе от селото и тръгна по пътеката към имението. Когато съзря бесилката на върха на скалите — черна на фона на притъмняващото небе, си спомни за изгнилите цветя, които беше намерил под нея. Букетчето беше изглеждало така, сякаш е стояло там седмици наред, така че не можеше да е оставено от някой близък на семейството на пекаря например. Кралският пратеник се вгледа в морските вълни — мрачна, сива маса. Вятърът развяваше косата му, а храсталаците от двете страни на пътеката току пропукваха от движението на разни нощни създания. Корбет потръпна.
— Ама че си глупак! — рече си той. — Да тръгнеш сам толкова късно!
После кралският пратеник пришпори коня си и препусна към приветливите светлини на имението Мортлейк.
Когато пристигна там, той завари Ранулф и Малтоут отегчени до смърт.
— Нищо не открихме, господарю — призна Ранулф, докато Корбет сваляше ботушите си за езда, приседнал в края на леглото си.
— Мисля, че няма и да открием — рече Корбет. — Работата ни в Хънстън приключи.
— Какво имаш предвид, господарю?
— Утре сутринта… — кралският пратеник прокара пръсти през косата си. — О, каква полза би имало! Вижте! Седнете! — той се обърна към двамата си помощници. — Когато бях в Оксфордския университет — на теб не бих пожелал подобно преживяване, Ранулф — преподавателите ни караха да обсъждаме проблемите, отсявайки важното от маловажното. Та какво имаме тук? Преди около деветдесет години — Корбет подчертаваше думите си с жестове — един крал загубва съкровището си в залива Уош. Коварният му водач обаче се спасява заедно с част от богатството.
— Холкъм ли? — попита Малтоут.
— Да — каза Ранулф и повтори иронично: — Холкъм.
— Холкъм бива заловен и обесен от прадядото на Гърни — продължи Корбет, — а съучастникът му, Алан от Блатото, изчезва заедно със съкровището или поне с по-голямата част от него. Семейство Гърни се досещат какво може да е станало с богатствата на крал Джон, но за да предпази името си, скрива наученото. Селдич обаче се добира до истината, при което попада и на три златни чинии от съкровището. После докторът заминава за Лондон и продава скъпоценните предмети — Корбет погледна Ранулф и повдигна вежди. — Какво друго?
— Хората забелязват странни светлини да проблясват откъм морето и откъм върха на скалите — отвърна Ранулф.
— А, да, светлините — кралският пратеник се взря в тавана. — Имаме и съдебен пристав, неочаквано сдобил се с голямо богатство, както и монахини, които крият нещо. Пастирите пък са загадъчни, както обикновено. Нещо друго?
— Марина — обади се Малтоут.
— Разбира се, убито е едно момиче. Преди да умре, Марина получава тайно съобщение от близък човек, който също е бил член на общността на Пастирите.
— Имаме още две убийства — добави Ранулф. — Това на Сердик и това на Мънк. Какво е правел Сердик на брега? И с кого е имал среща Мънк, та се е наложило да препуска като самия сатана?
Корбет се изправи на крака и се протегна.
— Липсва ли ти Лондон, Ранулф?
— И още как! Тук се чувствам като риба на сухо!
Кралският пратеник се усмихна.