Песента на Тъмния ангел

Ранулф подсмръкна и се изправи на крака. Малтоут го последва.

— В такъв случай позволете да се сбогувам и с двама ви.

След тези думи Ранулф наперено излезе от стаята, подсмивайки се под мустак.

Сестрата-мирянка щеше да ги заведе право в конюшнята, но Ранулф, който беше добил увереност от успеха си с игуменката, смушка Малтоут.

— Мадам?

Старата жена спря, поласкана от вниманието на този приятен червенокос младеж, в чиито зелени котешки очи танцуваха весели пламъчета.

— Да?

— Никога преди не съм бил в женски манастир, а този направо ме очарова. Може ли да се поозърна наоколо?

Монахинята се отдръпна възмутено.

— Но това е женски манастир! — възкликна тя. — Място за молитви, предназначено за порядъчни дами!

Ранулф поклати глава.

— Не, не. Не искам да разглеждам самия манастир. Но ако може да се поразходя наоколо… — той бръкна в кесията си, при което очите на жената светнаха от алчност.

— Е, предполагам, че мога да те изпратя до конюшнята по дългия път и да ти покажа спалните помещения, параклиса и част от парка.

Ранулф се усмихна.

— Ще ти бъда вечно задължен, ако го сториш, мадам.

След тези думи помощникът на Корбет сграбчи студената, изпъстрена с вени ръка на старата жена, вдигна я към устните си и се постара тя да напипа монетата в дланта му. Сестрата-мирянка тутакси разтегли устните си във фалшива усмивка и въпреки възрастта си поведе бързо Ранулф и Малтоут по разни проходи и коридори. Устата й не млъкна нито за миг, докато им показваше спалните помещения, параклиса, къщата за гости и трапезарията. После тримата прекосиха билковата и овощната градина, заобиколиха църквата и тръгнаха обратно към конюшнята. През цялото време Ранулф се оглеждаше наоколо. Домина Сесили го беше излъгала и той се надяваше сам да открие нещо полезно, което после да каже на своя господар, Киселата физиономия. Не щеш ли, докато минаваха покрай покритата порта на гробището, пред очите му се мерна нещо. И така, Ранулф бутна вратата и без да обръща внимание на молбите на спътницата си, влезе в манастирското гробище. Там, между гробовете, сновяха неколцина Пастири, които трупаха гниещите листа на купчини и подрязваха буренаците. В следващия момент един от тях се обърна към Ранулф, подпря се на греблото си и смъкна качулката от главата си.

— Мастър Джоузеф! — усмихна се помощникът на Корбет. — Ето как си прекарваш времето значи…

Водачът на Пастирите отвърна на усмивката и се приближи.

— Върша Божието дело, мастър Ранулф. Ами ти какво правиш тук?

— О — помощникът на Корбет сви рамене, — аз също върша Божието дело, но по друг начин.

Лицето на мастър Джоузеф изведнъж стана сериозно.

— Чухме за мастър Мънк и много съжаляваме.

Ранулф кимна.

— Успяхте ли да разберете нещо за смъртта му?