Песента на Тъмния ангел

На следващата сутрин домина Сесили изобщо не се зарадва на появата на Ранулф и Малтоут. Игуменката остави посетителите си да почакат известно време в едно преддверие и едва тогава ги покани в богато обзаведените си покои, където — разположили се в два стола с високи облегалки пред камината — седяха тя и отец Августин. Колкото до Ранулф и Малтоут, те се свиха на две ниски столчета, предложени им от някаква стара сестра-мирянка. „Господарят ни, Киселата физиономия, беше прав“ — помисли си Ранулф и смигна лукаво на Малтоут. Домина Сесили се изпъчи, а после, докато приглаждаше гънките на расото си от чиста вълна, се обърна към тях с крива усмивка.

— Какво иска този път сър Хю Корбет от мен? — попита тя.

— Прости отговори на някои още по-прости въпроси — отвърна Ранулф. — Домина Сесили, вярно ли е, че преди да бъде убит, мастър Лавиниъс Мънк е посетил този манастир?

— Да, да, горкият човек — игуменката хвърли един свенлив поглед към отец Августин. — Капеланът ни — тя натърти на думата — вече ни съобщи новината. Каква трагедия! Какво ужасно стечение на обстоятелствата!

— Защо дойде при теб мастър Мънк? — настоя Ранулф.

— За съжаление, не ми е по силите да чета ничии мисли, но мастър Мънк, Бог да го прости, отново ме пита защо помощникът му Сердик е идвал в манастира.

— И ти какъв отговор му даде?

— Същия, който дадох и на мастър Корбет — че не знам.

Отец Августин се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Домина Сесили — заяви той — не може да отговаря за хората, които я посещават.

— А ти защо идваш тук, отче?

— Аз съм капелан на манастира — свещеникът се усмихна на Ранулф. — Познавам мястото отдавна. Когато бях млад помощник на енорийския свещеник в Суофам, идвах тук през лятото, за да си почина от задълженията си.

Ранулф не можеше да прецени кой му е по-противен — надутата игуменка с фалшивите й усмивки и престорената й свенливост или пък дълголикият свещеник с мрачното изражение. Помощникът на Корбет винаги беше изпитвал неудобство в присъствието на духовници — имаше чувството, че го гледат отвисоко или пък че му се подиграват. Този път не беше по-различно. И така, той демонстративно примъкна калните си ботуши по-близо до огъня и доволно се протегна. Възмутена от подобна простащина, домина Сесили потръпна. Това, разбира се, можеше само да зарадва Ранулф.

— Заминаваме за Бишопс Лин — обяви той, след което се прозя и протегна ръце към огъня. После потри длани и се плесна по бедрата. — А колкото до вас — може да сте сигурни в едно…

— И то е? — попита рязко отец Августин.

— То е, че сър Хю Корбет е истинско страшилище — заяви Ранулф. — Божие наказание за всички убийци! Способен е да разкрие всяка тайна и най-накрая ще се добере до цялата истина!

— Щом е така, пожелавам му успех! — сопна се домина Сесили. — Повярвай ми, мастър…

— Ранулф.

— А, да, Ранулф. Та уверявам те, че ще пиша до краля и ще му се оплача от вас. Непрекъснатите ви посещения вече достатъчно нарушиха покоя и хармонията в манастира ми!