Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Връщайте се! — изкрещя той на Ранулф и Малтоут.
— Не мърдай, господарю! — посъветва го Ранулф. — Колкото повече се съпротивляваш, толкова по-бързо ще потънеш!
Кралският пратеник се подчини и започна да гали коня си по врата, говорейки му успокоително. Животното обаче отметна глава назад и Корбет видя, че очите му са се разширили от ужас. Ранулф скочи на земята и се приближи заедно с въжето, което винаги носеше със себе си, за да връзва коня си или да го ползва като оглавник. Малтоут пък тръгна пред него, водейки коня си след себе си и пристъпвайки внимателно напред.
— Има нещо като пътечка — заяви той, — където земята е стабилна.
Корбет правеше всичко по силите си, за да не изпадне в паника, но в следващия момент конят му започна бързо да потъва и тинята стигна до корема му. В това време Ранулф и Малтоут предпазливо си проправиха път по твърдата ивица земя и когато се приближиха на крачка от господаря си, Ранулф хвърли въжето. Корбет успя да върже единия му край около врата на коня си, а Малтоут закрепи другия за своето седло. После вестоносецът поведе коня си назад, нежно шепнейки в ухото му, и въжето се опъна. Отначало конят на Корбет не помръдна от мястото си, а затягащото се около врата му въже само увеличи паниката му. За да облекчи положението му, кралският пратеник разшири примката, така че да обхване и седлото. Ранулф и Малтоут продължиха да дърпат. След миг конят на Корбет се освободи от клопката на блатото и се изкатери върху пътечката. Тогава кралският пратеник внимателно слезе от гърба му и, следвайки съвета на Малтоут, нежно му заговори, докато всички — макар и покрити с кал — не се озоваха обратно на главния път.
За известно време Корбет не беше в състояние да стори нищо друго, освен да клечи до коня си, опитвайки се да се успокои след ужаса, който беше изживял. И той, и животното бяха целите изпоцапани с кал и тиня.
— Хайде, господарю, пийни си! — подкани го Ранулф, пъхвайки в ръката му един мях с вино и парче хляб.
Корбет сдъвка хляба, но не можа да го преглътне, така че го изплю. После сипа малко вино в дланта си, подуши го, а накрая внимателно го близна.
— Какво правиш, господарю?
— А ти как мислиш, по дяволите? — озъби му се кралският пратеник. — Проверявам за отрова! — той извинително се усмихна. — Е, не открих нищо — Корбет отпи една голяма глътка и върна меха на Ранулф. — Благодаря ти — промърмори той, а после се обърна към Малтоут. — Ако не беше ти, всички можехме да умрем — Корбет се изправи на крака и стисна ръка на слугата си. — Няма да го забравя. Двамата с Ранулф сте чудесни.
— Конете също няма да го забравят — пошегува се Ранулф, смутен от благодарностите на обикновено сдържания си господар.
Корбет се протегна. Краката му се бяха вкочанили от студ, но въпреки това, откакто беше излязъл от блатото, той се чувстваше някак странно сънлив. Кралският пратеник се взря през стелещата се мъгла.
— Трябва да се върнем на кръстопътя — промълви той.
— Ами онази светлина? — попита Малтоут.
— Измамиха ни, не разбра ли! — сопна му се Ранулф. — Виждал съм разни разбойници да правят същия номер из блатата покрай устието на Темза. Подмамват пътниците с някаква светлина и онези тръгват към нея, въобразявайки си, че ще се озоват в безопасност. Доста кораби са били ограбени така.
— Но откъде някой е можел да знае, че сме тук? — продължаваше да се чуди Малтоут.
— Мисля, че отговорът ни чака на кръстопътя — прошепна Корбет. — Хайде!
И така, тримата спътници поведоха конете си обратно към кръстопътя, но когато стигнаха дотам, от ярко боядисаната дървена табела вече нямаше и следа. Ранулф я затърси опипом из тъмното.
— Паднала е! — извика той, когато пръстите му най-после напипаха дървото.
Корбет хвърли юздите на коня си на Малтоут и се приближи към Ранулф.
— Съмнявам се — рече той. — Мисля, че някой я е измъкнал от земята, а след това я е поставил така, че да сочи в грешната посока. После вече може и да е паднала или пък да е била бутната от негодника, който ни заблуди с онзи фенер.