Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Коя е жертвата ти? — попита Ан.
— Седи, кажи-речи, точно срещу нас, говори с мъж в светлосив костюм, който прилича на държавен служител от Европейската икономическа общност.
— Онзи, ниският и дебелият ли? — рече младата жена.
— Да — отвърна Джеймс.
Каквото и да каза след това Ан, думите й бяха заглушени от съдията, оповестил началото на срещата. Всички насочиха вниманието си към Били Джийн. Беше точно два часът следобед.
— Признателен съм ти, Харви, че ме покани в Уимбълдън — подхвана Йорг Бирер. — Напоследък все не ми остава време за почивка. Тъкмо реша да се откъсна за малко, и някъде по света избухва паника.
— Щом се чувстваш преуморен, значи ти е време да се пенсионираш — каза Харви.
— Няма кой да ме замести — оплака се Бирер. — Директор съм на банката вече десет години и се оказа, че е най-трудно да намеря човек, който да поеме работата от мен.
— Гейм за Кинг. Кинг води в първия сет с един на нула гейма.
— Е, Харви, познавам те достатъчно добре, за да си въобразявам, че си ме поканил само да се поразведря.
— Бива ли да си такъв черногледец, Йорг!
— В моята професия това е наложително.
— Просто исках да проверя какво става с трите ми сметки и да те уведомя за плановете си през следващите няколко месеца.
— Гейм за Кинг. В първия сет Кинг води с два на нула гейма.
— В първата, официалната ти сметка има няколко хиляди долара. Колкото до поименната ти текуща сметка… — На това място Бирер разгъна листче обикновена хартия, изписано с четливи цифри. — Там си на червено с 3 726 000 долара, но притежаваш 37 000 унции злато при пазарна цена към днешна дата 135 долара унцията.
— Какво ще ме посъветваш за златото?
— Не го продавай, Харви. Продължавам да смятам, че вашият президент или ще обяви нов златен стандарт, или някъде през следващата година ще разреши на сънародниците ти да купуват свободно злато.
— И аз съм на същото мнение, но пак съм убеден, че трябва да продадем златото няколко седмици преди освобождаването на търговията. Имам си цяла теория.
— Дано, както винаги, си прав, Харви.
— Гейм за Кинг. Кинг води в първия сет с три на нула гейма.
— Колко ще ми вземете за сумата, с която съм на червено?
— 1 1/2 на сто над ставката по междубанковите операции, която сега е 13,25, тоест наказателната ти лихва ще бъде 14,75 на сто годишно, докато котировките на златото се покачват с близо 70 на сто на година. Няма да е така вечно, но още няколко месеца цената ще продължи да се вдига.
— Добре тогава — каза Харви, — дръж така до първи ноември, пък после ще видим. Както винаги, ще ти пратя закодиран телекс. Направо се чудя какво щеше да прави светът без швейцарците.
— Все пак си отваряй очите на четири, Харви. Знаеш ли, че в нашата полиция специалистите по банкови измами са повече, отколкото по убийства?
— Ти, Йорг, внимавай за твоите неща, аз ще имам грижа за моите. На куково лято ще ме спипат вашите бюрократи в Цюрих с техните мижави заплатици. Не им стиска. А сега си яж обяда и гледай срещата. После ще поговорим и за третата сметка.
— Гейм за Кинг. В първия сет Кинг води с четири на нула гейма.
— Както гледам, тенисът не им е особено интересен — отбеляза Ан. — Погълнати са от разговора си.
— Онова приятелче сигурно се опитва да спазари Уимбълдън — засмя се Джеймс. — Лошото е, че като го гледаш всеки ден, започваш да го уважаваш. Никога досега не съм виждал по-организиран човек. Щом е такъв по време на почивка, какъв ли е, докато работи?
— Направо не си представям — отвърна Ан.
— Гейм за госпожица Мей. В първия сет Кинг води с четири на един гейма.
— Нищо чудно, че е толкова дебел. Погледни го само как лапа сладкиша. — Джеймс вдигна бинокъла марка „Цайс“. — Покрай това се сетих да те питам, скъпа, какво си ни донесла за обяд?
Ан бръкна в кошницата и му подаде сандвич с франзела. Самата тя се задоволи със стрък целина.
— Надебеляла съм — оплака се младата жена. — Така и няма да се вместя в зимните тоалети, които трябва да представя следващата седмица. — Тя докосна Джеймс по коляното и му се усмихна. — Сигурно дебелея, защото съм щастлива.
— Е, тогава не бъди толкова щастлива. Предпочитам те слабичка.