Лукс и грях

Ариа не можеше да се отърве от мисълта, че А всъщност може да е Алисън. Просто нямаше толкова много хора, които знаеха. Може би няколко души от факултета и, очевидно, Мередит. Но те не познаваха Ариа.

Ако съобщението беше от Алисън, значи тя бе жива. Или пък… не. Ами ако текстът беше от духа на Али? Един призрак лесно можеше да се промъкне през пролуките на дамската тоалетна в „Снукърс“. А и душите на мъртвите понякога се свързваха с живите, за да получат опрощение, нали? Нещо като последно домашно, преди да получат диплома за небето.

Но в случай, че Али наистина се нуждаеше от опрощение, то Ариа се сещаше и за по-подходящи кандидати от себе си. Като например Джена. Тя покри очите си с ръце, опитвайки се да блокира спомена. Терапевтите твърдяха, че човек трябва да се изправи срещу своите демони, но тя се опитваше да блокира в ума си историята с Джена, също както и спомена за баща й и Мередит.

Ариа въздъхна. В моменти като този й се искаше да не се бе отдалечавала от старите си приятелки. Например от Хана, която седеше през няколко чина — само ако можеше да отиде при нея и да разговарят за това, да й зададе някои въпроси за Али! Но времето наистина променяше хората. Тя се запита дали не би било по-лесно да говори със Спенсър или Емили.

— Здравей.

Ариа подскочи. Езра стоеше пред чина й.

— Здрасти — изписука тя.

Очите й срещнаха неговите сини очи и сърцето й се сви.

Езра се подпря неловко.

— Как си?

— Хм, ами… страхотно. Наистина супер. — Изправи рамене. В самолета на връщане от Исландия беше прочела от тийнейджърското списание, което намери в джоба на предната седалка, че момчетата харесват усмихнати, позитивни момичета. И тъй като демонстрацията на интелигентност вчера не се увенча с успех, защо пък да не пробва с усмивка?

Езра нервно включваше и изключваше химикалката си.

— Слушай, съжалявам, че така те прекъснах по средата на доклада ти вчера. Искаш ли да ми дадеш бележките си, за да ги прегледам и да те оценя?

— Окей. — Хм. Дали Езра бе направил това и за другите ученици? — Е… Ти как си?

— Бива. — Езра се усмихна. Устните му потрепнаха, сякаш искаше да каже още нещо. — Над какво работите тук? — Той се подпря на чина и се надвеси напред да види тетрадката й. Ариа се втренчи в ръцете му за миг, после плъзна пръста си с лакиран в розово нокът към неговия. Опита се движението й да изглежда непринудено. Той не се отдръпна. Между пръстите им сякаш потече ток.

— Господин Фиц! — Ръката на Девън Арлис щръкна на задния ред. — Имам въпрос.

— Идвам веднага — каза Езра и се изправи.

Ариа пъхна пръста, с който го бе докоснала, в устата си. Задържа погледа си върху Езра за няколко секунди, като се надяваше, че може би ще се върне, но той не го направи.

Добре тогава. Връщаме се към план Р като ревност. Тя се обърна към Ноъл.