19.
В четвъртък сутринта, когато Емили излизаше от съблекалнята на спортния салон, облечена в задължителните за „Роузууд дей“ бяла тениска, горнище на анцуг с качулка и тъмносини шорти, изведнъж се включи училищното радио.
— Здравейте, всички! — разнесе се един жизнерадостен, свръх ентусиазиран момчешки глас. — Говори Андрю Кембъл, президентът на класа. Просто искам да ви напомня, че купонът за добре дошла на Хана Мерин е утре вечер в роузуудския кънтри клуб! Моля, заповядайте и не забравяйте да си носите маска — това е парти с маски! Освен това искам всички да пожелаят успех на Спенсър Хейстингс — довечера тя заминава за Ню Йорк, където ще се проведе интервюто с финалистите за „Златната орхидея“! Успех, Спенсър!
Няколко момичета в съблекалнята изпъшкаха. В предаванията винаги имаше поне една обява, свързана със Спенсър. Но на Емили й се стори странно, че вчера в болницата, по време на посещението при Хана, Спенсър дори не спомена за това пътуване. Тя обикновено обичаше да парадира с постиженията си.
Емили мина покрай голямата, изрязана от картон, фигура на акулата — талисман на отбора по плуване, и влезе в салона. Посрещнаха я приветствени викове и ръкопляскане, сякаш бе влязла в зала, където се провежда собственото й парти с изненади.
— Нашето любимо момиче се завърна! — изрева Майк Монтгомъри, който стоеше под един баскетболен кош. Изглежда, че край него се бяха събрали всички първокурсници от смесения отбор на Емили.
— Значи ходиш на разни секс-почивки, а?
— Какво? — Емили се огледа наоколо. Майк говореше на висок глас.
— Нали се сещаш — сръчка я той, фините му черти бяха като огледален образ на Ариа. — До Тайланд, или където там си била. — На лицето му цъфна замечтана усмивка.
Емили сбърчи нос.
— Бях в Айова.
— О! — Майк изглеждаше объркан. — Ами в Айова също е яко. Там има много краварки, нали? — Той й намигна многозначително, сякаш наличието на краварки задължително означаваше порно.
Емили искаше да отвърне с нещо гадно, но само сви рамене. Беше сигурна, че Майк не се държи така от злоба. Останалите първокурсници я зяпаха така, сякаш беше Анджелина Джоли, а Майк бе проявил смелостта да й поиска имейла.
Господин Дражновски, учителят им по физическо, наду свирката си. Всички ученици седнаха на пода с кръстосани крака, наредени по отделения, което в общи линии означаваше, че са седнали в редици. Господин Дражновски застана пред тях и проведе загрявката, след което всички излязоха на тенис кортовете. Емили се пресегна да вземе една ракета „Уилсън“ от шкафа с екипировката и изведнъж чу някой да й подвиква отзад.
— Пс-с-с-т!
Мая стоеше до един кош с топки за фитнес, магически дискове за пилатес и друга екипировка, която пристрастените към упражненията девойки използват през междучасията.
— Здрасти! — извика тя, а лицето й грееше от удоволствие.
Емили колебливо се приближи към нея и я прегърна, като вдиша дълбоко познатия аромат на бананова дъвка.
— Какво правиш тук? — попита тихо тя.
— Избягах от часа по алгебра, за да те видя — прошепна Мая. В ръка държеше дървен пропуск, изрязан във формата на числото „пи“.
— Кога се върна? Какво се случи? За постоянно ли се прибра?
Емили се поколеба. Тя си беше дошла преди един ден, но вчера й беше толкова замаяно — първо посещението в болницата, после есемеса от А., после часовете, тренировката по плуване, времето, прекарано с родителите й, — че все още не беше намерила време да говори с Мая. Тя я беше мярнала в коридора предишния ден, но се скри в една празна стая и я изчака да отмине. Не можеше да обясни защо го направи. Не че искаше да се скрие от Мая или нещо такова.
— Не се прибрах чак толкова отдавна — най-накрая й отговори тя. — И освен това се надявам, че съм тук за постоянно.
Вратата към тенис кортовете се затръшна. Емили погледна с копнеж към изхода. Докато стигне до там, всичките в класа й вече щяха да са си избрали партньори за играта по тенис. Щеше да се наложи да играе с господин Дражновски, който същевременно водеше и часовете по обществено здраве, и докато удряха топките, той обичаше да изнася на учениците си лекции по предпазване от забременяване. Изведнъж Емили примигна учудено, сякаш току-що се бе събудила от сън. Какво й ставаше? Как можеше да мисли за часа по физическо, когато Мая беше тук?
