Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Телефонът на Петер иззвъня и тогава и двамата подскочиха, отчасти защото той бе сменил мелодията си с един доста екстремен вариант на Satisfaction, ала най-вече, разбира се, защото нощта и бурята, и самотата тук навън ги караха да се чувстват като на тръни. При това Петер държеше телефона си в джоба на панталона, а тъй като панталоните му бяха отеснели — от купонджийския живот шкембето му бе наедряло, — той се забави, докато го извади. Когато затвори, имаше угрижен вид.
— Какво има? — попита Дан.
— Балдер е видял мъж, някакъв бързак.
— Къде?
— Долу при дърветата край съседската къща. Но навярно е поел нагоре към нас.
Петер и Дан слязоха от колата и за пореден път останаха шокирани от студа. Многократно бяха излизали през тази дълга вечер и нощ, ала никога не се бяха тресли чак до мозъка на костите си, та за момент просто останаха на място и се заоглеждаха неуверено наляво и надясно. После Петер пое командването и каза на Дан да остане горе на пътя, докато той самият щял да се спусне до водата.
Там имаше полегато възвишение, покрай което се точеше дървена ограда и алейка с новозасадени дървета. Беше навалял немалко сняг, та се хлъзгаше, а долу се ширеше морето, Багенсфйерден, мислеше Петер, и всъщност, мина му през ума, беше странно, че водата не е замръзнала. Може би вълните шибаха прекалено силно. Петер изруга, раздразнен и от безумната буря, и от нощната смяна. При все това се опита да си свърши работата, може би не чак толкова сърцато, но все пак.
Ослуша се за шумове и се огледа наоколо, но отначало не видя нищо. Наоколо цареше мрак. Само една самотна лампа на стълб осветяваше парцела точно пред кея и той пое надолу, мина покрай сив или зелен градински стол, който бурята бе разнасяла наоколо, а в следващия миг съзря Франс Балдер през големите стъкла на прозореца.
Балдер стоеше навътре в къщата, наведен над голямо легло, в напрегната поза. Може би оправяше завивката, не беше лесно да се каже. Изглежда бе зает с някакъв дребен детайл в леглото и Петер не би трябвало да обръща внимание на това. Би следвало да наглежда парцела. Ала имаше нещо в езика на тялото на Балдер, което го запленяваше, та вниманието му се разсея за секунда-две. После отново бе привлечено от действителността.
Изпита вледеняващото усещане, че някой го наблюдава, извърна се мигновено и диво се заоглежда. Но не видя нищо, не и веднага, и тъкмо бе започнал да се успокоява, когато възприе две неща наведнъж — внезапно движение при лъскавите стоманени кофи за боклук до оградата и шум на автомобил горе на пътя. Колата спря и се отвори врата.
Нищо от тия неща не бе забележително само по себе си. Шаването край кофите за боклук спокойно можеше да бъде и на животно, а и разбира се, тук можеха да идват коли, дори късно през нощта. При все това тялото на Петер се напрегна до краен предел и за миг той просто остана така, несигурен как точно да постъпи. Тогава се чу гласът на Дан.
— Някой идва!
Петер не помръдна. Все още му се струваше, че го наблюдават, и несъзнателно попипа служебното си оръжие на бедрото, като изведнъж се сети за майка си, за бившата си жена и за децата си, сякаш очакваше да се случи нещо сериозно. Но не стигна много надалеч в мислите си. Дан отново извика, този път настоятелно:
— Полиция, спри, по дяволите!
И тогава Петер се втурна нагоре към пътя, макар дори на този етап това да не му се струваше правилното решение. Не можеше да се освободи от чувството, че долу край кофите за боклук е оставил нещо заплашително и неприятно. Но щом колегата му викаше по този начин, той нямаше никакъв избор. Тайничко изпита облекчение. Беше по-уплашен, отколкото му се искаше да признае, и бързо се запрепъва нагоре към пътя.
В далечината видя Дан да гони висок широкоплещест мъж, прекалено леко облечен, и макар Петер да си помисли, че въпросната фигура едва ли можеше да се определи като „бързак“, той се затича подире им, а когато ги настигна, двамата с Дан успяха да повалят мъжа край пътната канавка, досами две пощенски кутии и малък фенер, обливащ сцената с матово сияние.