Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Знаеше колко много престъпни организации в родината му бяха смачкани и изличени от лицето на земята, понеже проявяваха твърде явна склонност към насилие. Насилието може да буди респект. Насилието може да запуши устата и да отстрани рискове и заплахи. Насилието обаче може да причини хаос и цяла верига нежелани ефекти, и за всичко това той бе размишлявал, както си седеше скрит зад дърветата и боклукчийските кофи. За няколко секунди дори бе съвършено убеден, че ще прекъсне операцията и ще се върне в хотелската си стая. И все пак не стана така.
Някой пристигна с кола там горе и ангажира вниманието на полицаите, а в това той съзря възможност, пролука, и без да е съвсем наясно с подбудите си, пристегна челника на главата си. Извади диамантената резачка и оръжието, 1911 R1 Кери със специално изготвен заглушител, и ги претегли в ръка. После си каза както винаги:
— Да бъде Твоята воля, амин.
И все пак остана неподвижен. Неувереността не го напускаше. Наистина ли трябваше да го направи? Щеше да се наложи да действа светкавично. От друга страна, познаваше къщата из основи, а Юрий беше идвал на два пъти и бе хакнал алармената система. Отгоре на всичко полицаите бяха безнадеждни аматьори. Дори и нещо да го забавеше там вътре — например, ако професорът не държеше компютъра до леглото, както твърдяха всички, а полицията съумееше да му се притече на помощ, — Ян без проблем щеше да ликвидира и ченгетата. Дори очакваше това с нетърпение, ето защо промърмори за втори път:
— Да бъде Твоята воля, амин.
След това освободи предпазителя, бързо се премести до големия прозорец към водата и се загледа в къщата, и може би заради цялата несигурност на ситуацията силно се напрегна, когато съзря Франс Балдер застанал вътре в спалнята, дълбоко вглъбен в нещо. Така беше много добре, каза си. Мишената се виждаше ясно. И въпреки това отново бе споходен от лошо предчувствие и направи ново грубо пресмятане: дали да не прекрати?
Не го стори. Затова пък протегна дясната си ръка, прокара диамантената резачка по стъклото, оказа необходимия натиск. Прозорецът се срина с обезпокоителен трясък, а той се втурна напред и насочи оръжието към Франс Балдер, който се втренчи в него като омагьосан и махна с ръка сякаш за отчаян поздрав. После професорът започна да каканиже нещо като в транс, объркано и тържествено, приличаше на молитва, на литания. Ала вместо „Бог“ или „Исус“, Ян долови думата „идиот“. Повече не разбра, и във всеки случай това нямаше никакво значение. Бяха му казвали какво ли не, за да го умилостивят.
Никога не успяваха.
Бързо и почти безшумно фигурата прекоси коридора и влезе в спалнята. Франс успя да се удиви, че алармата не се е активирала, и да забележи изрисувания сив паяк върху блузата на мъжа, точно под рамото, а също и тесния, продълговат белег по бледото чело под шапката и челника.
После съзря оръжието — мъжът бе насочил срещу него пистолет. Франс се сети за Аугуст и вдигна ръка в напразна защита. Да, въпреки че животът му бе заплашен толкова очевидно и страхът впиваше ноктите си в него, той мислеше за сина си и за нищо друго. Да става каквото ще! Той да умира, но не и Аугуст. Затова възкликна:
— Не убивай детето ми! Той е идиот, нищо не разбира.
Франс Балдер така и не разбра успял ли е да защити детето си. Светът замръзна, а нощта и стихията навън сякаш поеха към него. После всичко почерня.
Ян Холстер стреля и точно както бе очаквал, прецизността му беше безупречна. Улучи Франс Балдер два пъти в главата и професорът се свлече на земята. Нямаше никакво съмнение, че е мъртъв. При все това нещо не беше наред. Лек повей откъм морето докосна тила на Ян като студено, живо създание, та за секунда или две той сякаш изгуби ориентация.
Всичко бе протекло по план, ей там беше компютърът на Балдер, точно както му беше казано. Трябваше само да го сграбчи и да побегне навън. Трябваше да действа незабавно. И все пак не можеше да помръдне от мястото си и със странно забавяне осъзна защо.
В голямото двойно легло, почти напълно скрито под пухена завивка, лежеше момченце с буйна, рошава коса и се взираше в него със стъклен поглед. В този поглед, който сякаш минаваше през Ян, се четеше ужасно напрежение, но и нещо друго, нещо различно. Сега обаче то нямаше значение.