Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Джек неволно се засмя. Не очакваше толкова проникновени думи от човек с подобна професия и лице.
— Мисля, че разбирам. — Той дръпна Амбър, заобиколи Скокливеца, прекрачи Ролф, който продължаваше да стене, и продължи по улицата.
Амбър изпъшка и клепачите й трепнаха. Лицето й бе придобило мъртвешки цвят и той посегна с влажна кърпа към челото й. Тя се надигна.
— Как се чувстваш?
Момичето му обърна гръб и повърна, надвесена от другата страна на леглото. Беше хвърлил там един чаршаф, след като я сложи да легне. Тя дръпна кърпата от ръцете му и си изтри устата. Джек заобиколи леглото, събра чаршафа и отиде да го изхвърли.
— Съжалявам — извика Амбър зад него.
— Няма нищо. Следващия път ме предупреждавай.
— Обещавам.
Когато се върна, видя, че пак й призлява, и я разтърси за раменете.
— Какво ти е?
— Аз го убих!
— Не, беше още жив, когато си тръгвахме.
— Така ли? — Кърпата се изплъзна от пръстите й. — Опитах се да… после осъзнах какво правя и се помъчих да върна нещата обратно…
Джек й помогна да седне и нагласи зад гърба й възглавницата.
— За малко наистина да го убия — поклати глава тя. — През цялото време си мислех, че Ролф е видял сметката на онези мъже, а после ми е внушил, че смъртта е мое дело. И се е погрижил да има улики за това. Бях почти сигурна… всеки път губех съзнание. Знаех… знаех, че не бих могла да ги убия.
— Амбър, какво всъщност направи? — попита той уморено.
Лицето й се извърна към него.
— Тласнах го с ума си. Помислих си, че искам да умре. И той настина започна да умира. О, по дяволите! — тя удари с юмручета матрака. — Мога да убивам с ума си! Нищо чудно, че Ролф не искаше да ме пусне. Какво е направил е мен?
— Нямам представа. Знам само, че сега си в безопасност. Джек излезе от стаята и се настани пред компютъра. Въведе достатъчно кредити за да разполага с известен период от време, сетне вкара и кода за достъп. В същия миг Амбър се появи на вратата.
На екрана затрептяха менящи се образи.
— Джек, не го прави. Този път ще ни намерят.
— Миналия път не знаеха кой ги търси.
Тя положи ръка на рамото му.
— А кой ще е този път?
— Последният останал истински Рицар — цитирам Болард. — Образът на компютъра замря. След това премигна отново и Джек се озова лице в лице с офицера, който ги бе пратил на сигурна смърт на Милос.
Мъжът смръщи вежди.
— Включете си екрана и се идентифицирайте! Този канал е забранен за достъп!
Джек понечи да отговори, но Амбър се шмугна край него и натисна няколко пъти подред копчето за прекъсване на връзката. Екранът угасна.
— Какво направи?
Лицето й отново бе пребледняло, но тя нямаше намерение да отстъпва.
— Не видя ли индикатора в горния край на екрана? Той показваше, че отново се опитват да ни засекат. Нали не искаш тук да се появи Планетната полиция? Не искаш да те изправят пред съда на Триадата?
— Но това е Доминионът…
— Не бъди наивен! Тук има повече корупция, отколкото където и да било. — Тя се облегна на бюрото и поклати глава. — Сигурно си израсъл в някоя ферма, преди да те вземат в армията. Не зная до кого води този код за достъп, но със сигурност не е до наборната комисия! Всеки тъпак ще ти го каже.
Той се изчерви и стана.
— Значи ще ми трябва някой тъпак, който да ме пази от самия мен.
— Ами да, а на мен — рицар в белоснежна броня. — Тя се облегна назад. — Господ да ни е на помощ и на двамата.
14.
— Не мисля, че този път трябва да използваш костюма — заяви Амбър, леко намръщена. Побутна с крак бронята, докато очакваше отговора на Джек.
Той се бе навел над закопчалките на положения на пода боен костюм.
— Нали за това са ме наели. Обвинявай Сейди, не мен. Нареждането идва от нея, а парите няма да са ни излишни.
Момичето коленичи до него.
— Никого не обвинявам. Но усещам вибрации, без дори да го докосвам, и то доста силни. Джек, защо не ми каза, че охлаждането не е свършило работа?