Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Не беше чак толкова лошо. Мислех си, че ще е ужасно, като знам как… — млъкна сконфузено.
— Как какво?
— Как се държеше ти.
— При мен нещата стояха съвсем различно — отвърна неохотно Джек. Пъхна диска в робоводача.
— Зная. — Амбър скръсти ръце. — И все пак… — Лицето й се разведри. — Госпожа Сейди ни покани да я посещаваме, когато поискаме. Мисля, че тя те хареса.
— Сигурно. — Джек надзърна през прозореца. Улиците тук бяха ярко осветени и чисти, вместо големи сгради се виждаха отделни, красиви къщи. И дървета. Беше забравил колко много му липсват. Всеки квадратен метър свободна площ бе засаден с дървета и храсталаци, трева и цветя. Но именно дърветата му доставяха най-голямо удоволствие. Клоните им се преплитаха над шосето.
Амбър постепенно потъна в замислено мълчание, но той забеляза как се любува на новия си златист маникюр, който сигурно също дължеше на госпожа Сейди. Тя надзърна през страничното прозорче и забеляза нисък и набит мъж с ужасно грозно лице, облечен с комбинезон и препасан с колан, какъвто носеха наемниците, да се скрива зад къщата на госпожа Сейди. Помисли си да го покаже на Джек, сетне се отказа и мислите й полетяха в нова посока. Не й приличаше на някой от хората, които би пратил Ролф, тъй че нямаше смисъл да се безпокои.
Той крачи между врагове, вдигнал и двете ръкавици, сеейки смърт, а около него падат трупове и екзоскелетите им пукат под тежестта на обувките му. Докато върви, пее бойна песен и всяко ново убийство му носи неистово удовлетворение. Но изведнъж в него се пробужда съмнение, когато разпознава лицата на враговете си, те не са скрити зад мрежата на екзоскелета, а са от плът и кръв… сержантът, Билоски, Марсиани, хора, чиито имена не помни, лица, изкривени от агонията на смъртта. Вдига ръкавиците нагоре и спира огъня, но сякаш следвайки нечия чужда повеля, ръкавиците се спускат на мястото си и продължават да косят, въпреки волята му. Не може повече да контролира оръжията си, дори когато отсреща изниква неговото собствено лице. Убива го и продължава, не спира, когато зърва лицето на познато момиче, убива и нея, а писъците й отекват надалеч и надълбоко в него.
Джек скочи в леглото. Дишаше задъхано и сърцето му блъскаше като пощуряло в гърдите. Зарови лице в ръцете си. Слава Богу, че се беше събудил.
Мракът се разсея, когато вратата се отвори. Амбър пристъпи в стаята, но остави вратата отворена.
— Джек?
— Нищо ми няма. Връщай се в леглото.
Тя се поколеба. Беше се наметнала с хавлия, а отдолу се виждаше нощницата, която едва скриваше крехкото й тяло, отскоро започнало да придобива женствени очертания.
— Зная, че не е така. Аз защо не сънувам такива сънища? Мислех си, че и мен ще ме споходят, но не се случи.
— Всичко ще бъде наред.
— Не, Джек, няма! Не биваше да постъпваш на работа при Сейди. Знаех си го.
Той изтри чело и с изненада установи, че е сухо. Но не можеше да изтрие от спомените си окървавените лица.
— Връщай се в леглото.
Тя кръстоса крака.
— Няма.
— Тогава аз си лягам. — Обърна се, просна се по корем на матрака и зарови глава под възглавницата, опитвайки се да не усеща присъствието й. Но тя продължаваше да седи на ръба на леглото. Не след дълго Джек се обърна.
— Амбър, разбери, няма ми нищо. Върви да спиш.
— Ще ти помогне ли, ако ми разкажеш какво сънува?
— Не — отвърна твърдо. — Обикновено не сънувам, а и нямам навика да разказвам сънищата си на останалите.
— А какво би ти помогнало?
Той си спомни за Кларон.
— Мордил — отвърна. — Можеш ли да ми намериш?
Тя сбърчи нос.
— Тази гадост? Не ти трябва.
— Само тя ми помага.
— Мисля, че ти трябва специалист рехабилитатор.
— Ходил съм на такъв. — Пресегна се и я притегли към себе си, забелязал, че раменете й се тресат. Сетне вдигна ръка и я погали нежно по косата.
— Слушай. Ще ти кажа какво ми обясниха. Криосънят на военните кораби се различава от този на цивилните и медицинските. Командването се възползва от това време, за да провежда обучение и инструктаж. Записва се и активността на мозъчните вълни — колкото и да е минимална. Това им спестява време по-късно и обикновено е полезно. Пък и се събуждаш пречистен, поне до известна степен.
Раменете й продължаваха да потрепват, но поне хлипанията й бяха утихнали.