Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Асъм се поклони.
— Така е, чичо. Говорих със страст и вяра. Но грешах и почтеният ми баща беше прав да отхвърли исканията ми.
Той се извърна и плъзна поглед по залата.
— Шарак Ка приближава! — прогърмя гласът му. — Избавителят и дамаджата го потвърдиха. И въпреки това ние сме разделени, използваме жалки оправдания за това, кой може да се бие, докато останалите стоят и не правят нищо. Но аз казвам, че когато Избавителят се върне, преследван по петите от армиите на Ний, ще има слава и чест за всички в голямата битка. Тогава трябва всички да сме готови за война. — Той посочи с пръст Ашия. — Вярно е, че бях против това, съпругата ми да грабне копието. Но тя ни донесе единствено чест и слава. Стотици дължат живота си на нея и нейните сестри по копие. На тях е поверена защитата на дамаджата, нейната чест носят на бойното поле. Те възвишават духа ни. Жените ни дават сила. Избавителят го каза ясно и точно. Всички, които желаят да се бият в Шарак Ка, трябва да получат позволение.
Той замълча и Асукаджи пристъпи напред плавно, сякаш двамата го бяха репетирали предварително. Двамата винаги се бяха подкрепяли взаимно.
Ашан поклати глава.
— Еверам, не и ти.
Асукаджи посочи с пръст съпрузите шаруми.
— Какво искат да скрият тези мъже, че се страхуват да позволят на съпругите си да свидетелстват срещу тях? Може би това ще ги направи по-мъдри. Тези жени са победили алагай. Ако защитните ни стени паднат, те ще са последната защита на децата ни. Щом на раменете им пада такава отговорност, защо да нямат и повече права?
— Наистина, защо? — попита Иневера, преди някой от по-възрастните мъже да успее да отговори. Тя се усмихна. — Вие, мъжете, спорите така, сякаш изборът зависи от вас, но Избавителят даде шарум’тингите на мен и аз ще реша кого да приема и кого не.
Намръщеното лице на Ашан контрастираше на облекчението, озарило аурата му; каквото и да бе решението му, то щеше да му създаде нови врагове.
— Умшала. — Иневера махна с ръка на своята сестра съпруга, дамаджи’тинга на канджин. — Предскажи им.
Очите им се разшириха. Предсказанията бяха изключително лични. Дама’тингите пазеха тайната на магията си, и с право. Но мъжете имаха нужда от напомняне, че тук не става дума само за политика. Трябваше да следват волята на Еверам, а не собствените си жалки потребности.
Жените коленичиха в полукръг около гадателната коприна на Умшала. Всичките имаха окървавени превръзки и дамаджи’тингата допря до раните заровете си, намокряйки ги с кръв за предсказанието.
Иневера намали светлината в залата. Не за да помогне на пророкуването, защото светлината от защитите не оказваше влияние върху заровете. По-скоро го направи, за да могат всички да видят характерното червеникаво сияние на хора, което пулсираше в унисон с молитвите на Умшала. Хипнотизирани, мъжете потрепваха при проблясъка на светлина всеки път когато тя хвърляше заровете.
Най-накрая Умшала седна на петите си. Обърна се към подиума и като пренебрегна Ашан, заговори на Иневера.
— Сторено е, дамаджа.
— И какво видя? — попита Иневера. — Може ли тези жени да излизат в нощта? Достойни ли са?
— Достойни са, дамаджа. — Умшала се обърна и посочи пребитата жена. — С изключение на тази. Илиджах вах Фахсту се поколебала при удара си и избягала от демона, като така станала причина за смъртта на Чабавах и нараняванията на няколко други. Убийството не е нейно.
Аурата на Илиджах побеля от ужас, но останалите жени се събраха около нея за подкрепа — дори жената, която имаше тежки рани от изгаряния. От съжаление Иневера ги остави за момент така, но не можеше да направи нищо. Заровете бяха казали думата си.
— Шест са издигнати — каза тя. — Изправете се, шарум’тинги. Илиджах вах Фахсту ще се върне при съпруга си.
Макар и жестоко, решението бе по-добро, отколкото ако беше оставила съдбата ѝ в ръцете на дамаджи Ичах, който най-вероятно щеше да нареди да я екзекутират публично за лъжесвидетелство пред трона.
Илиджах изпищя, когато Фахсту се приближи зад гърба ѝ, сграбчи косата ѝ в юмрук и я повлече към изхода. Виковете ѝ отекваха в стените, докато дамаджите наблюдаваха със студено задоволство.
Донеси ми ръката, с която я извлече навън, преди да е залязло слънцето — казаха Иневерините пръсти на Ашия.
Пръстите на Ашия отвърнаха с обичайния ѝ прикрит шепот: