Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Не се случи…! — избъбри една от жените, но другите я сграбчиха и покриха устата ѝ с ръце.
Жените не можеха да говорят в присъствието на андраха, освен ако той не се обърнеше с въпрос към тях, и според евджахския закон думите им не можеха да се приемат като свидетелство при което и да е събитие. Съпрузите им щяха да говорят вместо тях.
Джаян ги стрелна с поглед, но не каза нищо. Все пак това бяха просто жени.
Ашия изрази уважението си с дълбок поклон, умело представление, включващо точното количество подигравателност, без да нанася открита обида.
— Думите на почтения Шарум Ка на Красия, първороден син на Избавителя и мой братовчед, уважавания Джаян асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи, да живее вечно, са истина, татко, макар и леко преувеличени.
Джаян скръсти ръце и усмивка потрепна в краищата на устните му.
— Освен това нямат никакво значение — каза Ашия.
— А? — възкликна Ашан.
— Аз също съм нарушавала вечерния час и не съм изпълнявала желанието на съпруга ми да не излизам в нощта — каза Ашия. — Вечерните часове са направени, за да забранят на която и да е жена да излиза през нощта. — Тя срещна очите на баща си. — Двамата с Избавителя спорихте по тези въпроси в деня, когато той ме нарече шарум, и тогава те не го възпряха. Не бива да възпрат и теб. Според думите на Шар’Дама Ка всяка жена, която убие демон, трябва да бъде направена шарум’тинга.
Ашан се намръщи, но Джаян не беше приключил.
— Така е — рече той. — Но аз виждам тук седем жени, а убитият демон е само един. Коя от тях е нанесла последния удар? Или всичките са го пронизали едновременно?
— Също няма никакво значение — отвърна Ашия, като си спечели изпълнен с омраза поглед от Джаян. — Всички воини вземат равно участие в убийствата, особено когато окървавят ний’шаруми. В Красия няма нито един воин, който да не е обявил повече убийства от тези, които е извършил. А в първата си нощ в Лабиринта самият Избавител е бил в група от дузина Копия.
— Избавителят е бил на дванайсет години в онази нощ, дъще — каза Ашан, — и е бил изпращан в Шарик Хора още пет години след това, преди да облече черното.
Ашия сви рамене.
— Въпреки това, ако оставим настрана споделените убийства, то тогава половината воини от онези, които са били възпроизведени, преди Избавителят да ни връчи бойните защити, ще трябва да съблекат черното, както и половината от останалите. Целта на окървавяването не е да убиеш демон съвсем сам, а да се провери дали воинът има куража да се изправи бързо срещу алагаите. Тези жени са го направили. Всъщност тяхното изпитание е било много по-трудно заради липсата на подходящо обучение и въоръжение. Не търсим ли точно такива смели сърца сега, когато Шарак Ка приближава?
— Може би — съгласи се Ашан.
— А може би не — намеси се дамаджи Ичах. — Андрахо, нали не възнамеряваш наистина да направиш тези жени шарум’тинги? Те са от племето канджин. Позволи ми лично да се заема с въпроса.
— Нямам голям избор, дамаджи — отвърна Ашан. — Аз не принадлежа на никое племе и трябва да изпълнявам заповедите на Избавителя.
— Ти си андрах — сопна му се Алеверак. — Разбира се, че имаш избор. Дъщеря ти усуква думите на Избавителя, за да те вкара в капан, но тя не казва цялата истина. „Всяка жена, която убие демон в Алагай’шарак, ще бъде шарум’тинга“, каза Избавителят. Не мисля, че в случая говорим за нещо такова. Окървавяването на шарумите не може да стане без заповедта на офицер. Алагай’шарак е свещен ритуал, а не когато на някой глупак му скимне да се промъква в нощта.
Останалите дамаджи захъмкаха одобрително и Иневера неволно стисна зъби. Старческият хор отново цитираше Светото писание, използваше неподходящи сравнения и предупреждаваше да не се дават твърде големи свободи на шарумите. Тя докосна торбичката с хора на колана си, представяйки си за миг какво би било усещането да ги запрати всичките в бездната.
— Има ли някакви мъже, които да са станали свидетели на случилото се? — попита Ашан, когато глъчката утихна.
Той все още не беше разговарял със самите жени и най-вероятно нямаше да го направи.
Джаян отново се поклони.
— Съпрузите на жените чакат отвън, андрахо, и молят да им позволите да говорят пред вас, преди да вземете решение.