Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Ашан кимна и мъжете бяха въведени в залата. Всички носеха черно, макар че, ако се съдеше по вида им, никой от тях не беше изтъкнат боец. Аурите им бяха обагрени от гняв, срам и възхищение пред великолепието на трона. Единият от мъжете беше особено разстроен и едва успяваше да сдържи яростта си, която се носеше около него като воня.
Вдовецът. Иневера се размърда леко върху леглото си от възглавници.
Внимавай за онзи — произнесоха пръстите ѝ.
Виждам го, дамаджа.
Ръцете на Ашия бяха отпуснати спокойно край тялото ѝ, отговорът ѝ представляваше почти недоловимо помръдване на чевръсти пръсти.
— Тези жени убиха съпругата ми, свети андрахо — каза разстроеният воин, сочейки с пръст. — Ако не беше тяхното влияние, моята Чабавах никога нямаше да наруши заповедта ми и да постъпи толкова глупаво. Настоявам да получа живота им като отплата.
— Лъжа! — извика друг от мъжете. Той посочи към своята съпруга, дал’тингата, която имаше следи от побой. — След ужасната случка моята съпруга дотича при мен и ми заяви, че Чабавах е била от водачките, които са оказвали натиск върху останалите. Съжалявам за загубата на моя брат по копие, но той няма право да настоява за отмъщение заради собствения си провал като съпруг.
Вдовецът се обърна и замахна към него и за кратко време двамата си размениха няколко удара. Ахман не допускаше никаква проява на насилие в двора си, но никой от присъстващите мъже, дори Ашан, не изпитваше желание да се намеси, докато вторият мъж не притисна вдовеца към пода в болезнена хватка.
Ашан плесна силно с ръце.
— Доказателството е достатъчно. Еверам няма да даде победата на един лъжец.
Иневера си пое дъх. Не лъжец. Просто воин, който е пребил съпругата си.
Вторият мъж се поклони.
— Моля светия андрах да върне тези жени на нас, техните законни съпрузи, за да бъдат наказани. Кълна се в Еверам, че те няма да посрамят повторно семействата си, нашето племе или вашия трон.
Ашан се облегна назад, сплете пръсти и погледна към жените. Ашия беше отправила аргументирана молба, но Иневера можеше да види в очите му, че новият андрах е способен да ѝ откаже. Ако получеше възможност, Ашан можеше да отнеме копията на всички шарум’тинги, включително и на Ашия.
„Трябваше да доведе жените първо при мен“, помисли си Иневера. Но може би такава беше волята на Еверам.
Животът в Северните земи, където жените имаха същите права като мъжете, беше показал на красиянките, че има и друг живот, освен онзи под чехъла на съпрузите им. Зеленоземците не можеха да удържат срещу красиянските копия, но по време на Дневната война бяха нанесли удар в самото сърце на врага. Все повече жени щяха да търсят правата си и рано или късно, щеше да се наложи духовниците да се изправят срещу този проблем.
Иневера не искаше да отхвърля публично решенията на Ашан още в първия му ден на Черепния трон, но щом той отказваше да се вразуми, така да бъде.
Тя отвори уста, за да заговори, но се сепна, когато Асъм шумно се прокашля и гласът му се понесе над залата:
— Почтената ми съпруга е права.
Лицето на Ашан застина от изненада и дори Иневера стоеше онемяла, докато Асъм заслиза по стъпалата на подиума, за да застане на пода. Младежът се беше противил яростно срещу създаването на шарум’тингите и издигането на съпругата и братовчедката му.
— Почтеният ми баща правилно каза, че демоните трябва да бъдат убити в Алагай’шарак — каза Асъм, — но какво всъщност представлява Алагай’шарак? Буквално означава „демонска война“, а войната не е ритуал. Алагаите направиха всички човешки същества, мъже и жени, свои врагове. Всяка битка срещу тях е Алагай’шарак.
Джаян изсумтя.
— Точно това може да се очаква от моя брат дама. Да не разбира какво представлява войната.
Това не бяха подходящите думи пред зала, пълна с духовници, което допълнително показваше склонността на Джаян да говори, без да се замисля. Ашан и дамаджите го изгледаха яростно.
Накрая Ашан намери куража да се обади, като използва същия гръмовен глас, с който се бе обърнал по-рано към дъщеря си.
— Не забравяй къде ти е мястото, Шарум Ка. Ти служиш на волята на бялото.
Джаян пребледня и аурата му се обагри в цветовете на гнева. Ръката му стисна здраво копието и ако беше с една идея по-глупав, сигурно щеше да го използва, дори това да хвърлеше Красия в гражданска война.
Асъм бе достатъчно мъдър, за да запази спокойствие, но дори това не го спаси от мрачния поглед на Ашан.
— А ти, ний’андрахо, нима само преди две седмици не оспорваше продължително и яростно пред този трон правото на жените да носят копие?