Парижка вендета [bg]

— На тези сведения попаднах вчера — каза Каролайн, преглеждайки купчините с книги. — В една от книгите, които купихме в Орлеан.

За разлика от него Каролайн владееше отлично както съвременния френски, така и старофренски.

— Става въпрос за трактат от края на деветнайсети век, написан от английски войник, който е служил на Света Елена. Много ми е странно обожанието, което тези хора са изпитвали към Наполеон. То далеч надхвърля уважението към един герой от войната, изпаднал в немилост. А тук става въпрос за английски войник!

Тя му подаде книгата. Хартиени лентички стърчаха измежду оръфаните страници.

— Съществуват толкова много подобни разкази, че човек трудно ги приема сериозно. Но този наистина е интересен.

Ашби изгаряше от нетърпение да сподели, че и той е открил нещо.

— В корсиканската книга, която ме отведе до златото, се споменава за Санс.

— Наистина ли? — светна лицето на Каролайн.

— Независимо от мнението ти аз също мога да откривам разни неща.

— Откъде знаеш какво е мнението ми? — усмихна се тя.

— Не е трудно да разбера.

Той й разказа за въведението към книгата и онова, което Сен Дьони беше дарил на град Санс, изрично споменавайки книгата „Кралството на Меровингите в периода 450–751 г. след Христа“.

Веднага забеляза повишения интерес на Каролайн, която се насочи към една от масите и започна да рови из купчините с книги. Когато я видя толкова дълбоко замислена и същевременно така съблазнително облечена, той потръпна от възбуда.

— Ето я — възкликна тя. — Винаги съм знаела, че тази книга е важна. За нея се споменава в завещанието на Наполеон, Раздел шести. Възлагам на Сен Дьони да предаде на сина ми четиристотин екземпляра от личната ми библиотека в момента, в който навърши шестнайсет. Между тях трябва да бъде и „Кралството на Меровингите в периода 450–751 г. след Христа “.

Продължиха да подреждат пъзела, който едва ли би трябвало да бъде решаван с толкова примитивни средства.

— Сен Дьони е бил лоялен — промълви тя. — Доказано е, че той ревниво е съхранявал четиристотинте тома. Разбира се, никога не е имал шанс да ги предаде на когото трябва. След смъртта на Наполеон живял във Франция, а синът на императора останал в Австрия до смъртта си през 1832 година.

— Сен Дьони умрял през 1856 година — промърмори Ашби, спомнил си част от това, което беше чел. — Цели трийсет и пет години съхранявал книгите, а накрая ги завещал на град Санс.

— Това те възбужда, нали? — лукаво му се усмихна Каролайн.

— Ти ме възбуждаш.

Тя посочи книгата в ръцете му.

— Преди да изпълня с радост задълженията си на любовница, прочети това, което съм отбелязала с първия разделител. Мисля, че то ще усили възбудата ти.

Тон разтвори книгата. Парченца изсъхнала кожа от корицата се посипаха на пода.