Земя на славата [bg]

Юлий закрачи към трибуната. Усети как по кожата му избива пот. Къде беше Катилина? Брут бе имал достатъчно време, за да го доведе с другите. Усещаше всяка своя крачка като бавно приближаване към собственото си унищожение. Не разполагаше с нищо друго освен с думата на Крас, с която да обвини мъжете… или да подкладе собствените си съмнения.

Изправи се пред редиците сенатори и забеляза войнствеността в израженията на повечето от тях. Светоний седеше почти насреща, с Бибул до него. Двамата буквално изгаряха от интерес. Цина също беше там, но изражението му беше почти неразгадаемо; все пак кимна на Юлий. След смъртта на дъщеря му рядко го виждаха в сената. Между тях не можеше да има приятелство, но Юлий не го смяташе за враг. Щеше му се да е толкова сигурен и за останалите мъже в сградата.

Пое си дъх, за да се успокои. Ако беше сгрешил, с него щеше да е свършено. Ако Крас го беше подтикнал към това с цел да го хвърли на лъвовете, щеше да бъде унижен, дори изгонен от града.

Срещна погледа на Крас, търсеше в очите му признак за триумф. Възрастният мъж се докосна леко по гърдите, но Юлий се направи, че не го е забелязал.

— Обвинявам тези мъже и още един, Луций Сергий Катилина, в предателство към града и неговия сенат — започна Юлий. Думите му отекваха в мъртвата тишина. Дъхът му излизаше със свистене от гърдите му. Нямаше връщане назад.

— Мога да потвърдя, че на север от града, в малки селища, се събира армия, от осем до десет хиляди души — продължи Юлий. — С Катилина като водач, те смятат да нападнат при сигнал от огньове, запалени на хълмовете на Рим, придружени от общ метеж. Това трябва да бъде осигурено от поддръжници в града.

Всички очи се обърнаха към четиримата оковани мъже. Те стояха плътно един до друг и гледаха сърдито. Единият поклати глава, сякаш Юлий говореше глупости.

Преди Цезар да може да продължи, един вестоносец в сенатска ливрея изтича до него и му подаде восъчна табличка. Юлий се намръщи и бързо я прочете.

— Имам и по-пресни новини. Водачът на тези мъже е избягал от хората, които изпратих, за да го арестуват. Искам от сената заповед да поведа Десети на север срещу бандитите, които са събрали. Не бива да се бавя тук.

Един сенатор бавно се изправи и попита:

— Какво доказателство ни предлагаш?

— Моята дума и думата на Крас — отвърна бързо Юлий, като пренебрегна съмненията си. — Знаете, сенатори, че за заговорите обикновено не се оставят много следи. Катилина е избягал, като е убил девет от хората ми. Свързал се е с консул Крас и с тези четиримата пред вас, предлагал му е смъртта на Помпей и нов ред в Рим. Останалото ще трябва да почака, докато се справя със заплахата, надвиснала над града ни.

Крас се изправи и Юлий го погледна, все още несигурен дали може да му вярва. Консулът погледна окованите заговорници и на лицето му се изписа гняв.

— Изобличавам Катилина като предател — викна той.