Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Една грешка можеше да навреди на Рим повече, отколкото ако не направеше нищо — но напрежението беше огромно.
Останал сам за няколко скъпоценни минути, той тресна с юмрук по масата. Как можеше да вярва на Крас след подобно разкритие? Като консул Крас бе трябвало да изобличи заговора на Катилина в момента, в който научи за него. От всички мъже на Рим той се беше провалил в най-основния си дълг и въпреки възраженията му Юлий осъзнаваше, че трудно може да му прости тази слабост. Не и откакто Сула бе заплашил града с въоръжените си сили — споменът за онази нощ все още го разтреперваше. Нощта, когато загина Марий, нападнат като от африкански мравки. Крас трябваше да действа, а не да слуша мъже като Катилина, без значение какво му обещават.
Силен шум долу го откъсна от мислите му. Веднага хвана меча, оставен на масата, но в следващия миг позна гласа на Брут и се отпусна. Ето какво беше донесъл Крас. Връщането на страха, който изпитваше, когато Катон го бе заплашил и се беше наложило да разглежда всеки като неприятел. Обзе го гняв, като осъзна как консулът го е манипулирал. Заговорниците трябваше да бъдат спрени, преди да се задействат. Дали щяха да вдигнат бунт? Беше изпратил един центурион от Десети да провери по домовете им. Ако заговорниците осъзнаеха, че плановете им са известни, бунтът можеше да бъде убит още нероден.
Брут потропа на вратата и влезе. По изражението му Юлий разбра, че има новини.
— Хората ми огледаха селищата, за които ни предупреди Крас. Мисля, че казва истината — каза Брут направо. Обичайната лекота в поведението му бе изчезнала.
— Колко меча имат?
— Единайсет хиляди, може и повече, но са пръснати. Всяко градче е пълно с мъже, прекалено много, за да са подкрепа. Нямат знаци или знамена на някой легион, просто ужасно много оръжие твърде близо до Рим, за да сме спокойни. Ако момчетата ми не знаеха какво търсят, можеше и да ги пропуснат. Мисля, че заплахата е реална, Юлий.
— Значи трябва да действам — каза Цезар. — Трябва да ги изпреварим и да ги изненадаме. Прати хора в къщите, които наблюдаваме. Ти самият отиди в дома на Катилина. Арестувай заговорниците и ги доведи в сената следобед. Аз ще подготвя почвата там и ще кажа на сенаторите колко близо сме били до разрушението. — Изправи се и затъкна меча си в колана. — И внимавай, Брут. Може да имат подкрепа в града. Крас каза, че като начален сигнал ще подпалят пожари в бедните райони, така че трябва да имаме на улиците хора, готови да ги изгасят. Никой не знае колко души са замесени.
— Десети ще се разпръсне доста, ако се опитаме да покрием целия град, Юлий. Не мога едновременно да поддържам реда и да започна битка срещу бунтовниците.
— Ще убедя Помпей да използва своите хора по улиците. Ще разбере, че трябва да го направи. След като ги доведеш в сената, ми дай един час да представя случая и тръгвай. Ако не дойда да ги поведа, тръгни срещу тях сам.
Брут се спря за момент; разбираше каква е молбата към него.
— Ако започна кампания без одобрение на сената, това ще е моят край, независимо дали ще победя, или не — тихо каза той. — Сигурен ли си, че можеш да вярваш на Крас, че няма да ни предаде?
Юлий се поколеба. Ако Крас не повтореше обвиненията си пред сената, това щеше да е достатъчно, за да ги довърши. Старецът беше достатъчно хитър, за да измисли заговора, само за да отстрани някои от противниците си. Така щеше да се освободи от съперници, без това да го опетни ни най-малко.
И все пак какъв избор имаха? Не можеше да позволи да избухне въстание, ако имаше начин да го спре.
— Не, не мога да му вярвам, но без значение кой е отговорен за струпването на тези войници, не мога да позволя такава заплаха срещу Рим. Арестувай заподозрените, преди да стане още по-лошо. Аз ще поема отговорността, ако успея да дойда. Ако ли не, решението е твое. Чакай колкото прецениш.
Брут и Домиций поведоха двайсет от най-добрите си хора, за да заловят Катилина в дома му. Докато разбиваха външната порта обаче, се забавиха — когато стигнаха до вътрешните стаи, Катилина грееше ръцете си на мангал, пълен с горящи документи. Посрещна войниците спокоен. Лицето му изглеждаше като издялано от камък, широките му раменете показваха, че полага грижи за силата си. Необичайно за сенатор носеше на бедрото си меч в богато украсена ножница.
Брут се втурна вътре и изля кана вино върху горящите пламъци. Когато влажният дим се разпръсна, зарови ръце в пепелта — но не беше останало нищо.