![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
— Врагът е срещу нас, господарю. Маршируват към Рим.
— Колко са? — сопна се Брут. Сърцето му се разтупка.
— Два легиона, господарю, в карета. Няма кавалерия, доколкото видях.
Някъде зад тях се чуха викове и Брут се обърна — и почти изпита страх. Зад колоната се приближаваха двама конници. Разбра, че Домиций е изпълнил задачата си и води Юлий при Десети. Стисна зъби, за да овладее гнева, който заплашваше да го залее.
Обърна се към съгледвача и се поколеба. Трябваше ли да изчака Юлий да пристигне и да поеме командването? Не, не би трябвало. Той самият трябваше да издаде заповедта. Пое дълбоко дъх.
— Манипулите да тръгват. Велитите в средата, извънредните да поемат фланговете. Ще разбием тези мръсници с първия удар.
Съгледвачът отдаде чест и препусна да предаде заповедите. Брут почувства празнота, докато наблюдаваше облака прах, който обещаваше кръв и битка. Е, Юлий вече можеше да поеме нещата.
Когато видяха как легионът се приближава, бунтовниците се разколебаха и забавиха ход. Десети се плъзгаше по полето пред тях като някакъв огромен посребрен звяр, земята леко трептеше в ритъма на неговия ход. Вятърът люлееше знамената и донасяше воя на роговете.
Четири хиляди от мъжете, привлечени от златото на Катилина, идваха от Галия и техният водач се обърна към римлянина и постави силната си ръка на рамото му.
— Каза, че пътят към града ще е незащитен.
Катилина бутна ръката му и му се сопна:
— Достатъчно сме, за да ги победим, Главис. Да не си мислеше, че няма да се лее кръв?
Галът изхъмка и се вгледа в римските редици през прахоляка. Зъбите му проблеснаха сред брадата. Той извади тежкия си меч от ножницата на гърба и изръмжа. Мъжете около него също измъкнаха оръжията си и над главите им израсна гора от остриета.
— Само този малък легион сега и още един в града. Ще ги изядем — викна Главис, после отметна глава и изрева. Галите около него също зареваха и първите редици се втурнаха напред.
Катилина извади меча си и попи потта от очите си. Сърцето му прескачаше от необичаен страх и той се зачуди дали галът го е забелязал. Горчиво поклати глава и прокле Крас заради лъжите му. Можеше и да има възможност да превземе Рим чрез объркване, паника и по тъмно, но легион в полето?
— Повече сме — прошепна на себе си той и преглътна с усилие. Видя как конницата на легиона помита първите му редове. Земята се разтресе от тежестта на битката и Катилина внезапно разбра, че ще умре. И в същия момент страхът му се изпари и краката му с непозната лекота го понесоха напред.
Юлий пое командването без колебание още щом спря запенения си кон до Брут. Показа му восъчната табличка, подписана от консулите.
— Сега сме законни. Даде ли заповедите за битката?
— Да — отвърна приятелят му. Опита се да прикрие студенината, която усещаше, но Юлий не гледаше към него, а преценяваше линията на приближаване към силите на въстаниците.
— Извънредните са готови по фланговете — каза Брут. — Бих искал да се присъединя към тях.
Юлий кимна.
— Трябва да ги разбием бързо. Поеми десния фланг и поведи хората по мой сигнал: две кратки изсвирвания на роговете. Слушай внимателно, за да ги чуеш.
Брут отдаде чест и препусна, без да поглежда назад. Извънредните вече бяха заели местата си в редиците. Щом го видяха да се присъединява към тях, пропуснаха коня му да мине напред, доволни възгласи го приветстваха. Брут се намръщи: надяваше се да не са прекалено самоуверени. Както и при Октавиан, имаше разлика между ударите по специално поставени щитове и забиването на мечовете в истински хора.
— Не разваляй строя — извика Брут.
Всички се смълчаха, въпреки че въодушевлението беше осезаемо. Конете цвилеха и се дърпаха в желание да препуснат, но юздите бяха в здрави ръце. Мъжете бяха нервни — отново и отново проверяваха копията си в дългите кожени калъфи, които висяха отстрани на конете.
Вече можеше да види лицата на бунтовниците — крещящи тичащи мъже, вдигнали мечовете си високо над раменете си за един-единствен смъртоносен удар. Остриетата отразяваха слънцето.
Центуриите на Десети стегнаха строя. Всеки мъж беше готов с изваден меч и щит, който да го пази отляво. Всички вървяха уверено напред, в редиците нямаше пролуки. После роговете изсвириха три пъти кратко и Десети затича. Мълчаха до последния момент, а после изреваха като един и копията излетяха.
Тежките железни остриета пронизваха враговете и ги поваляха. Още преди армиите да се сблъскат наистина, стотици бунтовници загинаха, без да бъде отнет нито един римски живот. Извънредните се завъртяха на крилата и Юлий видя как автоматично преместват щитовете си, за да покрият гърбовете си — превъзходна демонстрация на умения, дошла след дълги тренировки.