Земя на славата [bg]

Не беше виждал Александрия от почти две седмици, когато тя прие поръчката да изработи брони за бойците в голямото състезание с мечове, което щеше да се проведе край града. Когато съвсем се изтощаваше от работа, Юлий яздеше до Марсово поле, за да види как се строи арената. Брут и Домиций бяха разпратили вестта до всяко римско селище и град в радиус от петстотин мили, за да осигурят най-високо качество на битката. Въпреки това двамата очакваха да са на финала, като Брут беше убеден, че ще победи, и дори стигна дотам, че заложи по-голямата част от годишната си заплата за това.

Юлий беше решил да се движи без охрана, та хората да видят доверието му в тях. Отначало Брут оспори това решение, после го остави да прави каквото иска. Цезар предполагаше, че все пак е изпратил хора, които тайно да го следят, когато се движи из града, готови да го защитят. Нямаше нищо против подобна тактика, поне докато беше скрита. Показността беше много по-важна от реалността.

Както беше обещал, защити в сената предложението си търговците да влизат и излизат от града само нощем, така че улиците да остават свободни за движението на гражданите. Войниците му бяха на всеки ъгъл, за да осигурят спокойствието след мръкване, и след няколко скандала с ядосани търговци промяната мина доста леко. Той беше едил, отговорността за реда в града беше негова и с подкрепата на Крас имаше съвсем малко пречки от страна на останалите членове на сената.

Клиентите и войниците му работеха здраво. Кампанията вървеше добре и щеше да е доволен, ако не беше проблемът, който Крас беше стоварил на плещите му.

Консулът всекидневно го притискаше да предприеме нещо срещу онези, които беше посочил като предатели. Юлий все отлагаше, но го измъчваше мисълта, че те могат да се разбунтуват и градът да потъне в хаос, който е могъл да предотврати. Изпратил беше шпиони, които да наблюдават домовете им, и му беше достатъчно ясно, че се срещат тайно на места, където никой не може да ги подслуша. Въпреки това не предприемаше нищо. Беше му невъзможно да повярва, че съществува заговор от мащаба, за който говореше Крас, когато виждаше спокойните улици. И все пак беше виждал как се отразява войната на Рим и това му беше достатъчно, за да изпрати Брут да проучи мястото, което беше посочил Крас.

Това беше товарът на отговорността, който го смазваше, признаваше си с горчивина Юлий. Въпреки че му се искаше някой друг да рискува кариерата и живота си, решението беше оставено в неговите ръце. Не подценяваше рисковете. Тъй като имаше само няколко имена, не можеше да си позволи да обвини сенатори в предателство, без да постави главата си на дръвника. Ако се провалеше, сенатът щеше да се обърне срещу него без капка милост. По-лошото беше, че хората можеше да се изплашат да не би да се върнат дните на управлението на Сула, когато никой не знаеше кой ще е следващият, когото ще изведат от дома му по обвинение в предателство.