Земя на славата [bg]

— Ще получавате заплата на първия ден от месеца. Седемдесет и пет сребърни монети на всеки, макар че ще задържам част от сумата.

— Каква част? — попита някой.

Юлий се обърна по посока на гласа.

— Достатъчно за сол, храна, оръжие, брони и издръжка за вдовиците и сираците. Всеки мъж ще разполага с четирийсет и два денария, които да харчи, както намери за добре. — Една внезапна мисъл го стресна и го накара да се поколебае. Заплащането на толкова много мъже щеше да струва хиляди монети. Щеше да трябва цяло състояние да поддържа два легиона и дори и златото, което беше донесъл от Испания, бързо щеше да се стопи при такива разходи. Откъде Катилина бе намерил пари? Отхвърли внезапното си подозрение и продължи: — Ще поставя в редиците ви мои офицери и ще ви обуча да се биете толкова добре, колкото мъжете, които днес ви накараха да изглеждате като невръстни деца. Ще имате добри мечове и добри брони и ще ви се плаща навреме. Или това, или ще умрете сега. Вървете сред хората си и им кажете. Предупредете ги, че ако смятат да се измъкнат, ще ги преследвам, ще ги заловя и ще ги обеся. Тези, които изберат живота, ще бъдат отведени в Рим, но не като пленници. Обучението ще е тежко, но те имат достатъчно смелост — поне като начало. Всичко останало може да се научи.

— Ще ни върнеш ли оръжията? — попита някой.

— Без глупости — отвърна Юлий. — Вървете при хората си! По единия или другия начин, всичко ще приключи до залез.

Неспособни да срещнат погледа му, водачите на бунтовниците тръгнаха към коленичилите си в калта другари. Легионерите се заспоглеждаха учудено.

— Сенатът няма да бъде очарован, Юлий — каза Брут. — Нямаш нужда от повече врагове.

— Аз съм на бойното поле — отвърна Цезар. — Независимо дали им харесва, или не, тук аз говоря от името на града. Аз съм Рим тук и решението е мое.

— Но ние имаме заповед да ги унищожим — отвърна Брут достатъчно тихо, за да не ги чуят останалите.

Юлий сви рамене.

— Все още може да се стигне дотам, приятелю. Но ти би трябвало да се надяваш да положат клетва.

— И защо? — попита с подозрение Брут.

Юлий се усмихна и го тупна по рамото.

— Защото те ще са твоят легион.

Брут прие новината съвсем спокойно.

— Те се огънаха пред нас, Юлий. Самият Марс не би могъл да направи легион от тази сбирщина.

— Ти го направи вече с Първородните. Ще го направиш и с тези. Кажи им, че са оцелели в битка с най-добрия легион, който е имал Рим, предвождан от благословен от боговете военачалник. Вдигни им самочувствието заради самите тях, и те ще те последват.

— И ще са само мои? — попита приятелят му.

Юлий го погледна в очите.

— Ако все още мечът ти е мой, кълна се, че няма да се меся, въпреки че върховното командване трябва да е мое, когато се бием заедно. Въпреки това, ако последваш моя път, това ще е твой собствен избор — както е било винаги.

Водачите на наемниците отново се събираха един по един. Кимаха си, видимо облекчени. Юлий разбра, че са приели, още преди говорителят им да се приближи към него.