Земя на славата [bg]

— Защитавайте се! — изкрещя Брут. Още докато даваше заповедта, видя как изпод плащовете и туниките се повяват оголени мечове: мъжете на Катилина бяха скрити сред минувачите и искаха да освободят водача си. Улицата се изпълни с оръжие и писъци и първите мъже от Десети бяха хванати неподготвени и посечени.

Брут видя как поддръжниците на Катилина го освобождават и се опита да го сграбчи. Беше невъзможно. Протегна ръка, някой го удари и той започна яростно да се отбранява. Беше притиснат отвсякъде и почти го обзе паника. После видя как Домиций разчиства кърваво пространство на улицата и се придвижи към него.

Войниците от Десети запазиха хладнокръвие. Сечаха поддръжниците на Катилина с мрачната ефикасност, на която бяха тренирани. Сред тях нямаше слабак, но всеки беше изправен срещу две или три яростно свистящи оръжия. Въпреки че нападателите не бяха така умели, се биеха с фанатична енергия и легионерите едва отблъскваха ударите им.

Брут хвана един мъж за гърлото с лявата си ръка, хвърли го върху двама други и ги уби с точни удари, докато те се мъчеха да го отблъснат. Усети как бясно биещото му сърце се успокоява и се огледа. Отдръпна се, за да избегне един меч, насочен към дясната му ръка, извъртя я и проби гърлото на нападателя. Гърло и слабини, най-бързата смърт.

Залитна, когато нещо го удари в кръста, и усети как един от ремъците на бронята му се къса. Завъртя меча си под остър ъгъл, отсече главата на още един мъж и го повали в кашата от мръсотия и плът в краката си. Навсякъде се лееше кръв. Той бързо премигна, търсеше с поглед Катилина. Сенаторът беше изчезнал.

— Прочисти тази проклета улица, Десети! — изкрещя Брут и мъжете му си запробиваха път с мечовете. Тежките остриета сечаха враговете като касапски сатъри. След като част от мъжете на Катилина се бяха оттеглили с него, броят на враговете беше намалял и легионерите успяваха да им платят за атаката по единствения начин, който нападателите заслужаваха.

Когато приключиха, спряха задъхани. Оръжията им бяха покрити с тъмна кръв, която бавно капеше от излъскания метал. Един-двама обикаляха хората на Катилина и забиваха в тях мечовете си, за да се подсигурят.

Брут избърса меча си в един от онези, които беше убил, и го прибра в ножницата, като преди това провери острието. Работата на Кавало нямаше никакви недостатъци.

От първоначалните двайсет само единайсет стояха прави, а още двама издъхваха.

Опита се да се съсредоточи. Хората на Катилина бяха подготвени да го измъкнат. Вече можеше да е на път да се присъедини към бунтовниците, или пък те към него.

Брут знаеше, че бързо трябва да вземе решение. Хората му го наблюдаваха мълчаливо и чакаха заповедите му.

— Домиций, остави ранените на грижата на най-близките къщи. Преди да ни настигнеш, занеси съобщение на Юлий в сената. Сега не можем да го чакаме. Останалите тръгвайте с мен.