Земя на славата [bg]

Първата редица на Десети се придвижи бързо към врага: всеки използваше оръжието и щита си с мисълта, че е предпазен от другаря си отдясно. Нямаше как да бъдат спрени и след като първите редове паднаха, легионерите набраха скорост, въпреки че ръмжаха от умора.

Юлий изкрещя заповедите си и центурионите ги повториха. Велитите бързо се дръпнаха назад и оставиха триариите да минат напред с по-тежките си брони.

Бунтовниците изпаднаха в ужас, когато видяха приближаването на свежи сили. Стотици хвърлиха мечовете си и още стотици хукнаха да се спасяват, пренебрегнали заповедите на командирите си.

Нямаше милост за онези, които се предадоха прекалено рано. Римската линия не можеше да си позволи да ги пропусне през себе си и ги изби до крак.

Извънредните летяха около бунтовниците — черна маса от цвилещи коне и крещящи ездачи, целите оплискани в кръв и подивели като в същински кошмар. Затвориха бунтовниците в кръг и сякаш по даден знак, хиляди мъже хвърлиха мечовете си и задъхано вдигнаха ръце.

Юлий се поколеба. Ако не накараше тръбачите да свирят отбой, Десети щеше да продължи, докато и последният бунтовник не паднеше мъртъв. За миг се изкуши да остави нещата така, защото какво щеше да прави с толкова много пленници? Хиляди бяха останали живи, а не можеха да ги оставят да се върнат в земите и домовете си. Усещаше погледите на центурионите, които чакаха сигнал за края на битката. Тя се бе превърнала в истинска касапница, но бунтовниците, които бяха най-близо до римските редици, отново посягаха към оръжията си, за да не загинат без борба. Юлий изруга, спусна ръка надолу, тръбачите изсвириха отбой и всичко свърши.

Останалите живи бунтовници бяха разоръжени толкова бързо, колкото Десети можеше да премине през тях. На малки групички легионерите претърсваха наемниците и докато един римлянин вземаше оръжието, другите гледаха мрачно и съсредоточено, готови да убият пленника при всяко рязко движение.

Офицерите на наемниците бяха извикани да се изправят пред Юлий. Гледаха го с мълчаливо отчаяние — странна група, облечена в парцаливи дрехи и с неподходящи брони.

Слънцето се скри зад хоризонта и над бойното поле повя хладен ветрец. Юлий гледаше към коленичилите пленници. Тялото на Катилина беше открито и довлечено най-отпред. Юлий сведе очи към окървавения труп на бившия сенатор. От него нямаше да получи отговори.

Въпреки че знаеше истината за пропадналия бунт, Юлий разбираше, че Крас ще остане незасегнат за участието си в него. Може би беше по-добре някои тайни да останат скрити от обществото. Нямаше да е лошо най-богатият мъж в Рим да му е длъжник.