Честотата на Шуман [bg]

Кучетата мълчаливо се мотаеха в краката на Джордж и се наслаждаваха на слънчевата топлина. В отчаянието си той се обърна към тях.

-      Втори път за днес! Какво ви става? Ще ви сменя, да знаете. Точно така! Ще си взема истински кучета, които да пазят и мен, и дома ми! До гуша ми дойде от вас!

Животните наклониха глави настрани, сякаш се опитваха да проумеят какви ги говори.

-      Къде е мъжът, който беше с вас днес? - попита Хелена.

-      Ти ми кажи.

-      Джак Болтън ли се казва?

Джордж се намръщи объркано.

-      Какви ги говориш? Единственият Джак Болтън, когото познавам, работи в радиологията.

Значи шофьорската карта беше открадната; Хелена имаше смътно видение за нещо подобно. Затова значи беше напъхана в цепнатината в душа!

-      Работите в болницата, нали? - попита тя.

-      Не можеш да го докажеш.

-      Точно оттам е морфинът.

-      Казах — не можеш да го докажеш!

-      Не ми пука за морфина, можете да сте сигурен. Само ми кажете къде е отишъл мъжът. Покритият с кръв. Затова съм тук. Къде е той?

-      Нищо няма да ти кажа.

А после внезапно я зяпна.

-      Я чакай малко! Ти си жената на оня червенокосия, нали? Точно така! Ти си извратената кучка!

Думите му бяха абсолютно безсмислени.

Той я посочи.

-      Ти си, нали? - Въображението му започна да рисува засукани образи с Хелена, гола върху кухненска маса и тъй нататък. - Ти си онази, за която ми разказа Уилсън.

-      Уилсън - така ли се казва?

-      Не си играй с мен! Знаеш, че се казва така!

-      Къде е той? - отново попита тя.

Джордж си погледна часовника.

-      Закъсняла си, слава богу! Уилсън не е тук, малката!

-      Джордж размаха пръст. - Той ми каза всичко за теб - кучката, дето изляла цялата кръв по гъза му. Виждал съм и мъжа ти! Голям грозник, да знаеш.

Хелена вдигна пистолета.

-      Кажете ми къде е Уилсън.

-      Дръж! - изкрещя Джордж. - Дръж!

Хелена се приготви за атаката на кучетата...

Но не последва нищо.

Двете животни явно бяха на нокти. Но вниманието им беше насочено навсякъде другаде освен към Хелена и пистолета, който тя бе насочила право към господаря им.

- Дръжте, тъпи помияри такива!

Странно, но кучетата не реагираха.

Хелена се възползва от мига, хвърли се напред, изтръгна пушката от ръцете на Джордж и я хвърли на земята.

-      Започвате наистина да ме ядосвате, господин Уошингтън. — Тя насочи дулото право в челото му. - Ще ми кажете всичко, което искам да знам. Ясно ли се изразих? Искам отговори, при това веднага!

Джордж с неохота вдигна ръце и промърмори:

-      Уилсън беше прав. Ти наистина си адски гадна кучка.