Честотата на Шуман [bg]

Бартън остана невъзмутим.

-      Доколкото разбирам, учите право в Сидни. Как върви?

-      Доста добре.

Бартън не го погледна.

- Доста време пишете дисертацията си.

-      Защото съм перфекционист. Обичам да изпилвам нещата.

Последва дълга пауза.

-      Научих, че сте любител на стари летателни апарати. От онези с перки.

-      Стига, Бартън! - избухна Уилсън. - Въпреки убежденията ми бих казал, че сте доста свестен тип. Какво правя тук, по дяволите? Ясно е, че разполагате с цялата тази информация в компютъра си.

Бартън вдигна поглед от таблета си.

-      Значи казвате, че не сте религиозен, така ли?

-      Какво значение има това, по дяволите?

-      Просто отговорете. Религиозен ли сте? Този път питам сериозно.

-      Не. Не съм религиозен - призна Уилсън.

-      Вярвате ли в Бог?

-      Дали вярвам в Бог ли? Този въпрос е доста личен, не мислите ли?

Бартън си седеше с безизразна физиономия и очакваше отговора.

-      Честно казано, не съм съвсем сигурен какво е Бог. В религиите има твърде много противоречия, които не са по вкуса ми. Всички са на различно мнение - и не е възможно всички да са прави. Но иначе да, вярвам в Бог... поне така предполагам.

-      Много интересно. - Бартън отново си записа нещо на таблета.

-      Няма ли да ми кажете защо е всичко това?

Единственото приемливо обяснение защо Уилсън се намира в заседателната зала на най-мощната компания в света беше омега-програмирането на професор Оутър. Несъмнено ги интересуваше именно то. А къде ли беше самият професор? Най-вероятно у дома в Сидни, качил краката на бюрото си.

-      Ами... - Бартън се загледа някъде в далечината, потънал в мисли. - В тялото ви има определен тип строителен блок, известен като Ген-ЕП. Той е уникален, тъй като, за разлика от другите блокове на въглеродна основа, Ген-ЕП може да бъде разделен на по-проста молекулярна форма, а след това да бъде възстановен отново.

-      И какво означава това?

-      Означава, че тялото ви може да бъде разградено и след това събрано отново - обясни Бартън.

-      И какво означава това? - повтори въпроса си Уилсън. Определено искаха омега-програмирането на професор Оутър. И сега се мъчеха да го подмамят да се съгласи на някакви тестове.

-      На молекулярно ниво всичко е съвсем ясно - каза Бартън. - Трябва да проведем експеримент, за да видим дали е възможно да ви разглобим и после да ви сглобим отново.

Уилсън се разсмя, като в същото време се питаше защо Бартън прибягва чак до такива тъпи лъжи.

-      Защо ви е да правите подобно нещо?

-      Трябва да докажа, че пътуването във времето е възможно. - Бартън не трепна, дори не мигна. Владееше се напълно.