Отровни думи [bg]

Габри и Мирна прихнаха да се смеят, Клара се ухили широко и се спогледа с Гамаш. Размениха се пари. Художничката се наведе към главния инспектор и прошепна:

— Следващата година ще кажа, че Питър е застанал под ботуша. Можете да направите залог.

— А ако не го уцелите?

— О, винаги го уцелвам — заяви тя сериозно. — Той се намества точно отдолу, нали се сещате.

— И аз така чух.

Мирна помаха на Рут, която куцукаше в другия край на поляната в компанията на Роза. Поетесата показа среден пръст.

Чарлс Мъндин видя и размаха ръчички с вдигнат среден пръст пред цялата тълпа.

— Рут не участва ли в хвърлянето на гумени ботуши? — попита Гамаш.

— Май е прекалено забавно за нея — поясни Питър. — Дойде на панаира да пазарува детски дрешки от занаятчиите.

— Защо?

— Кой знае защо Рут прави нещата, които прави? — включи се Мирна. — Имате ли напредък в разследването?

— Имаме едно много важно откритие — призна Гамаш и всички се скупчиха около него. Дори Рут се приближи с накуцване. — Съдебният лекар твърди, че мъртвецът не е убит в бистрото. Убиецът го е нападнал другаде и после е занесъл трупа там, където го намерихме.

Главният инспектор вече ясно чуваше врявата от въртележките, люлките и търговците, които обещаваха огромни плюшени играчки за награда на онези, които успеят да улучат тенекиена патица. Звъняха звънчета, за да привлекат посетителите към различни игри, а викачът от манежа съобщаваше, че представлението с коне ще започне всеки момент. Но струпаните около Гамаш хора мълчаха. Накрая проговори Клара:

— Това е чудесна новина за Оливие, нали?

— Имате предвид, че вече е извън подозрение? — попита детективът. — Донякъде, да. Но възникват още повече въпроси.

— Като например как тялото се е озовало в бистрото — предположи Мирна.

— И къде е извършено убийството — додаде Питър.

— Претърсваме селото. Къща по къща.

— Какво? — извика художникът. — Без наше знание?

— Имаме съдебно разрешение — отвърна Гамаш, изненадан от разпалената реакция на мъжа.

— Това не променя факта, че нарушавате правото ни на лична неприкосновеност. Знаехте, че скоро ще се приберем. Можехте да изчакате.

— Можех, но реших да не го правя. Този път не ви идваме на гости по приятелски, а и честно казано, чувствата ви в момента не са важни.

— Явно и правата ни не са.

— Не е точно така — отговори главният инспектор любезно, но твърдо. Колкото повече се разпалваше Питър, толкова по-спокоен ставаше Гамаш. — Имаме разрешение от съда. Опасявам се, че вашето право на лична неприкосновеност бе нарушено в момента, в който някой отне живот в селото ви. Не ние потъпкваме правата ви, убиецът го е сторил. Не го забравяйте. Трябва да ни съдействате, което означава да се отдръпнете и да ни оставите да си вършим работата.