Отровни думи [bg]

След няколко секунди мълчание, през които двамата мъже се взираха в пейзажа през прозорците на автомобила, Гамаш проговори:

— Винаги съм се чудел откъде си намират стока антикварите.

— Повечето работят със събирачи — хора, които се специализират в ходене по търгове и обикалят местните жители. Най-вече възрастните, които биха продали част от имуществото си. По тези места, ако в неделя сутрин някой почука на вратата ти, е по-вероятно да е събирач на антики, отколкото свидетел на Йехова66.

— Оливие има ли си събирач?

— Не, сам върши тази работа. Труди се здраво за антиките, с които се сдобива. И много добре знае кое колко струва. Добър е. И е честен… поне в повечето случаи.

— В повечето случаи?

— Е, трябва да печели от това, разбира се, а и много от предметите имат нужда от поправка. Старите мебели праща при мен, за да ги реставрирам. По някои има много работа.

— Сигурен съм, че не му искате толкова пари, колкото е реалната стойност на услугите ви.

— Е, стойността е нещо относително. — Стария хвърли бърз поглед към Гамаш, докато се подрусваха на седалките заради неравния път. — Обичам си работата, но ако цената ми отговаряше на труда, който влагам, никой нямаше да може да купува мебелите, които изработвам. А и Оливие нямаше да ме наеме да поправям прекрасните му находки. Така че на мен ми е изгодно да намаля цената. Живея добре. Не се оплаквам.

— Има ли някой, който се е ядосвал много на Оливие?

Стария продължи да кара мълчаливо и Гамаш си помисли, че може да не е чул въпроса. Но накрая младежът проговори:

— Да, преди около година. Възрастната мадам Поарие, която живее нагоре по планинския път, реши да се мести в старчески дом в Сан Реми. Оливие я ухажваше от няколко години. В крайна сметка тя му продаде повечето си вещи. Сред тях имаше някои удивителни мебели.

— Плати ли достатъчно за тях?

— Зависи кого питате. Бабата беше доволна. Оливие — също.

— А кой бе ядосан тогава?

Стария Мъндин не каза нищо. Гамаш изчака.

— Децата ѝ. Твърдяха, че Оливие е направил всичко, за да спечели благоволението ѝ, а после се е възползвал от самотната старица.

Мъндин спря в двора на малка фермерска къща. Край стените се извисяваха стройни ружи, а в градината бе пълно с рудбекии67 и старомодни рози. Поддържани и подредени зеленчукови лехи заемаха част от мястото встрани от къщата.

Двигателят на буса утихна и Мъндин посочи една от постройките в двора:

— Ето я работилницата ми.

Главният инспектор разкопча колана на детското столче, където седеше Чарлс. Момченцето бе заспало и Гамаш го пое в ръце. Насочиха се към бараката, която Мъндин използваше за работилница.