Боен ястреб [bg]

Думите на Тъкър оказаха търсения ефект. Франк отиде до бюрото в стаята, дръпна стола и седна. Известно време остана загледан в стената, мълчалив. Накрая се обърна към Тъкър.

— Добре. Да. Признавам, че ме изплаши повече от сериозно. Обаче това не променя нищо. Или участвам изцяло, или никак.

Тъкър въздъхна. Не искаше да отстъпи по този въпрос.

— Ще имаш нужда от знанията ми — настоя Франк. — Особено след като чуеш какво научих, докато ти обикаляше страната.

Тъкър се намръщи.

— Какво?

Франк вдигна единия куфар на коленете си и го отвори. Извади познат предмет от бял полимер. Беше насочващото устройство, което Тъкър бе извадил от блатото.

— Поиграх си с това нещо. Управлението е по-малко от микро, а платките са направени от някакъв рядък химически елемент. Още не знам какъв е, но несъмнено е нещо рядко. И виждаш ли тези изпъкнали тръбички по повърхността? Пълни са с киселина.

— Киселина?

— Идеята е след изстрелването куршумът да бъде разяден, така че да не остане нищо годно за идентификация. Явно е дало дефект обаче, което показва, че си имаме работа с прототип — като самия дрон, — нещо, което е на етап бета-тестове.

„Страхотно… и аз съм морското свинче?“

— Но много скоро ще го усъвършенстват — предупреди Франк. — Много скоро.

Тъкър асимилира чутото.

— А номерът на колата, който ти дадох? Онази, която беше пред къщата на Санди?

Франк прибра насочващото устройство в куфара.

— Тук предположението ти се оказа вярно. Номерът е на една от осемте такива коли, използвани в района, в който е изолирана групата „Одиша“. Има обаче изненада. Колите са регистрирани на името на един-единствен частен подизпълнител, свързан с отбраната.