Убийство в Оксфорд [bg]

Тя изгледа новините, понеже искаше да види дали няма да я покажат по телевизията. Дадоха я, макар че бяха ограничили момента с къщата само до няколко секунди. Слава богу, дадоха я само как минава намръщена и със сива от праха коса. На екрана се появи снимка на млад мъж, облечен в официалната униформа на университета, вероятно направена за приемните изпити. Отнасяше се до Хю Скот и Тери осъзна, че гледаше жертвата. Тя се сепна. Беше зловещо след толкова време да поставиш лицето до името.

Хю беше красив млад мъж, около 180 см висок, но с достатъчно мускули, за да не изглежда като върлина. Русата му коса беше опъната и къдрава като карфиол, и макар че снимката беше черно-бяла, Тери забеляза, че е синеок. На снимката беше намръщен, което го правеше по-привлекателен. Типичен англичанин, помисли си тя.

Репортажът продължаваше. Съветникът, за който спомена репортерката, когато се появи Тери, говореше как с парите на данъкоплатците се субсидират „гей това, гей онова, гей всичко“. Някаква жена от девическия колеж посочи, че на всеки сексуално нападнат мъж се падат триста изнасилени, пребити или сексуално тормозени жени. Но независимо от този кратък изблик на здрав разум, цялостният тон на откъса беше истеричен. Един отрязък показа доктор, говорещ за разпространението на СПИН сред хетеросексуалното население — беше без коментар, но бе в смисъл, че дори перверзният тип да не те прободе с нож, той пак може да те убие. Те свършиха с образа на Джъдлър, който гледаше загрижено и призоваваше за повече информация. След като репортажът свърши, показаха говорителя в студиото, който започна да говори за селскостопанското шоу, в което местен фермер спечелил първа награда.