![Убийство в Оксфорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/5/ubijstvo-v-oksford-bg-download.jpg)
Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
Някой отзад я прегърна и обсипа врата ѝ с целувки. Обърна се и видя Джайлс. Беше много пиян.
— Този човек ми спаси живота — каза той несвързано, като сочеше към Роди. — Обичам го. — Хубаво младо момиче ги наблюдаваше от разстояние и плахо се усмихваше.
— Достатъчно пи, Джайлс — извика дебелият мъж. — Хайде да излезем навън.
Той и момичето го хванаха под мишниците ѝ го изведоха навън.
— Роди е треньор на университетския отбор по гребане — поясни Редж. — Всъщност аз тъкмо си тръгвах. Наближава моментът, когато не трябва да съм тук.
— Мисля, че днешните студенти са скучни — каза Тери и се отдръпна назад да даде път на момиче с гол бюст, което се опитваше да се промуши покрай нея.
— По принцип са, но богатите се различават от масите. Те завършват скъпи частни петстотингодишни училища, живеят в петстотингодишни къщи, получават доходите си от петстотингодишни фондове и после идват тук. Не се трогват от нещо толкова преходно като рецесията. Те просто показват по-малко въображение. Това е всичко.
Тя видя как скъпо облечено конте, което минаваше покрай нея, отпи от пунша, сграбчи най-близкото момиче и впи устните си в неговите. Течността се разля по брадичката ѝ и окапа роклята.
— Като птички, които хранят малките си — отбеляза Редж. — Всичко е една безобидна шега.
— Смятам да се присъединя към теб, ако си тръгваш. Видях всичко, което ми трябваше.
Навън съзряха Роди, който подпираше Джайлс до една стена, като му говореше нещо тихо, но строго. Той беше опрял късия си пръст в гърдите му, изтъквайки гледната си точка. Момичето на Джайлс, явно незаинтересовано, говореше с приятели на няколко метра от тях. Двойка папараци се разтакаваха пред входа, но очевидно чакаха нещо по-специално и не им обърнаха внимание.
— Момчето има нужда да се прибере вкъщи — каза Роди.
— Може да дойде с мен — каза Тери. — Живея точно срещу тях.
Заедно те заведоха Джайлс до едно от чакащите таксита.
— Остров Осни — каза тя на шофьора, като се качи от другата страна.
— Добре ли е приятелят ти? — попита я шофьорът с местен акцент. — Ако повърне в колата, ще трябва да ми платиш петдесет лири за миенето.
В този момент на Джайлс започна да му се повдига.
— По дяволите — ядоса се Тери.
Тя изскочи от колата, заобиколи я и отвори вратата. Наведе се и се опита да го дръпне навън. Джайлс се олюля, залитна към нея и повърна в канавката. Тери се отдръпна назад и роклята, която подчертаваше краката ѝ, сега показваше много повече от тях. Светнаха фаровете на кола и тя чу мъжки смях.
Грант и Пол си тръгнаха последни от „Шотландското пони“. Беше тиха вечер. Някои техни приятели участваха в новата постановка и те бяха отишли на партито по този случай. Театърът беше почти празен и актьорите бяха унили.
— Каква мрачна вечер, скъпи — повтаряше Грант, докато се връщаха обратно. — Какъв тъп, тъп ден. Боже, толкова бях отегчен тази вечер, че почти ми призля.
— Ей! — извика някой.
Грант се обърна. Група млади момчета вървяха след тях.
— Не им обръщай внимание, скъпи, много са груби — каза Пол.
Един от тях се приближи и им се усмихна.
— Извинете, да знаете колко е часът? — Кожено яке, прическа „Елвис“ и дънки „Левис“.
— Виж го тоя — каза Грант с крайчеца на устата си. Вместо да му отговори направо, той протегна ръката си. Беше умишлен двусмислен жест; другият мъж можеше да погледне часовника сам, ако целта му беше да види часа, или да хване ръката му да не се мърда, докато гледа часовника. Той почувства пръстите на момчето около китката си и намигна на Пол.
Внезапно другият изви ръката зад гърба му и го повали с ритник на земята. Грант забеляза, че останалите тичат към тях („за да ме спасят“ — помисли си той), докато не чу Пол да крещи. Последва силен удар в ребрата, толкова силен, че главата му, която лежеше на земята, подскочи и отново се удари в нея, а ушите му писнаха. Асфалтът се замъгли пред очите му и той почувства нещо топло да се стича от носа му. Още един удар в кръста и той изненадан осъзна, че нещо в него се раздвижи, под кожата, там, където човек смята, че всичко е твърдо.
— Шибани педали — извика гласът.
В отговор се чуха викове, после той припадна.
Дойде в съзнание, после пак припадна, пак дойде на себе си, като видя, че е в линейка и Пол ридае до него. Докторът започна да го преглежда.
— Всъщност сега съм добре — изрече и отново припадна.
Следващия път, когато дойде в съзнание, се намираше в болнична количка в някаква стая. Пол седеше до него. По цялата дължина на бузата си имаше драскотина.
— Надявам се, че изглеждам по-добре от теб — каза немощно Грант.