Убийство в Оксфорд [bg]

тринадесет

С чаша бира в ръка, Тери се беше опряла на колоната и наблюдаваше врявата, която представляваше поменът на Хю Скот.

Гледката беше внушителна. „Катамитите“ бяха наели палната зала в хотел „Рандолф“ за цялата нощ, а според слуховете — и стаите на горния етаж. Просторната зала беше дяната украсена в черни драпирани завеси и беше осветена с черни свещи в огромни сребърни свещници. В центъра на стаята имаше маса с черна покривка, на която бяха поставени две широки купи за пунш, пълни с „Черно кадифе“, шампанско, смесено с тъмна бира, оградени от кутии със скъпи черни цигари, подноси със стриди върху раздробен черен лед и блестящи чинийки с хайвер. Шумът беше оглушителен. Бяха поканени около двеста души и въпреки масивните бодигардове, които стояха отвън, повече от тази бройка бяха успели да влязат. В единия ъгъл струнен квартет се опитваше да надсвири оглушителния рев на тълпата от хора, които се блъскаха, но когато челистката не успя да използва лъка си и да освободи малко място, те се отказаха и си тръгнаха отвратени.

Тери дойде импулсивно. Поканата стоеше на кухненската ѝ маса от дни. Широка бяла картичка, отстрани с черно, беше поставена в същия плик, върху чийто гръб беше щамповано дяволско изображение. Самата картичка беше напечатана със златни букви. „Ръководството и приятелите на клуб «Катамитите» имат удоволствието да ви поканят на помен в чест на починалия наскоро Хю Харфорд Скот. Облекло: червено, черно, лесно за събличане.“

Някой, вероятно Джайлс, беше написал в горната част: „Надявам се да дойдеш.“

Макар че никого не познаваше и не възнамеряваше да стои повече от час, тя реши, че е забавно да погледа развлеченията на днешните богати и разглезени студенти. Единствената ѝ черна рокля беше марковата рокля на Озбек, с която беше на партито у Брайън, но тя имаше къса червена рокля от сатен, която разголваше краката ѝ.

Пристигна към единадесет и беше съборена от пияно момиче, което си събличаше роклята пред група зяпащи студенти, за да покаже черното си бельо. Тери се отдръпна, застана на по-спокойно място и се огледа. Дневният ред беше писъци, крясъци, пиене и опипване. Забеляза Дорлинг и Джулия Ван Глат в тълпата, но не им обърна внимание. Тогава чу, че някой я вика и видя преподавателя си Редж, който стоеше до един много пълен мъж.

— Какво правиш тук? — тя се опита да надвика врявата.

— Винаги им харесва да канят нови преподаватели. Мислят, че събиранията им стават по-правдоподобни — провикна се той. — Познаваш ли Роди?

Тя се здрависа с дебелия мъж. Той огледа мускулестото ѝ тяло и извика:

— Гребкиня ли си?

Тя поклати глава.