Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Изругах. Трябваше да докладвам за възникналия проблем, а това щеше да предизвика шушукания и иронични коментари по мой адрес. Не очаквах, че ще ми устроят авария, след като ръководех групата си толкова добре.

Би трябвало да знам, че сержант Зим ме беше следил на монитора. Той се стрелна към мен, за да си поговорим насаме. Заяви ми, че съм годен само за метач и чистач, тъй като съм бил толкова глупав, несръчен и невнимателен, че не съм ставал даже и за мияч на мръсни чинии. Той поразсъждава върху миналото ми, прогнозира вероятното ми бъдеще и ми каза някои думи, които не ми се искаше да чуя от него. Накрая ме попита с равен глас:

— Как би се почувствал, ако полковник Дюбоа можеше да види какво си натворил?

После ме остави. Аз изчаках на място, превит на две в продължение на часове, докато учебните действия не приключиха. Стоях там, подобен на чугунен идол, изоставен в равнината от древно езическо племе. След завършека на учението Зим се върна за мен, възстанови захранването и двамата заедно се изнесохме на подскоци с пределна скорост към главната квартира на батальона.

Капитан Франкел говори кратко, но още по-съдържателно.

После замълча и добави с онзи лишен от интонация глас, който офицерите използват, когато цитират военния правилник:

— Можеш да поискаш процес от главнокомандващия, ако смяташ, че не си виновен. Какво ще кажеш?

Преглътнах на сухо:

— Не, сър!

До този момент още не бях разбрал напълно в каква голяма беда бях изпаднал.

Капитан Франкел изглеждаше облекчен от моя отговор.

— Какво пък, ще видим какво ще реши полковият командир. Сержант, придружете арестанта.

Ние с бърза стъпка се придвижихме към главната квартира на полка. Там аз за първи път видях командира на полка и вече бях сигурен, че щях да си навлека процес, без значение какъв. Но ясно си спомних как Тед Хендрик с дрънканиците си си изпроси следствие и прецених, че трябва да си държа езика зад зъбите.

Майор Малой ми каза всичко на всичко пет думи. След като изслуша сержант Зим, той произнесе три от тях:

— Вярно ли е?

Аз рекох:

— Да, сър — с което моята роля в разговора приключи.

Майор Малой се обърна към капитан Франкел:

— Има ли някакъв шанс да се получи нещо от този човек?

— Надявам се, че да, сър — отвърна капитан Франкел.

— Тогава ще опитаме с административно наказание — каза майор Малой, обърна се към мен и добави: — Пет камшика.

Те, разбира се, не ме оставиха да чакам дълго. Петнадесет минути по-късно докторът беше приключил с прегледа на сърцето ми и сержантът на караула ми обличаше онази специална риза, която не трябва да се нахлузва през ръцете, защото се захваща като пелерина около врата. Сигналът за сбор току-що беше прозвучал. Всичко, което се случваше с мен, ми се струваше нереално… По-сетне научих, че това е един от признаците на силната уплаха и нервното потресение. Сякаш те връхлита някакъв нощен кошмар…