Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Имаше и други бичувания, но много рядко. Хендрик беше единственият човек в нашия полк, който трябваше да бъде бичуван съгласно присъда на военен съд; другите получиха административни наказания, подобни на моето. За да изядеш един бой с камшици беше необходимо да се извърви целият път до полковия командир. Дори и тогава майор Малой бе по-склонен да изгони провинилия се: „принудително уволнение“, вместо да се издига стълбът на мъченията. Административното бичуване е своего рода проява на любезност; то означава, че твоите началници смятат, че съществува някаква макар и слаба надежда да се поправиш, че би могъл да притежаваш характера, който в крайна сметка ще те превърне във войник и гражданин, въпреки сегашното ти поведение.

Аз единствен получих максималното административно наказание; никой от другите не отнесе повече от три камшика. Никой от тях не се приближи колкото мен до обличането на цивилните дрехи и все пак аз се разминах на косъм. Това е нещо като естествен отбор на видовете. Не ви препоръчвам да участвате в него.

Но имахме един друг случай, много по-лош от моя и този на Тед Хендрик — един наистина трагичен случай. Веднъж издигнаха бесилка.

Опитайте се да разберете. В действителност този случай нямаше нищо общо с армията. Престъплението не беше извършено в лагера „Артър Къри“ и офицерът по назначаването, който насочи това момче към МП, би трябвало да бъде понижен или да се откаже от служба.

То дезертира два дни след като пристигнахме в лагера „Артър Къри“. Смешно, разбира се, но не и разумно — защо не напусна по каналния ред? Дезертьорството, естествено, е голяма издънка, но Сухопътните сили не налагат смъртно наказание за него, освен ако не съществуват някакви особени обстоятелства, като например „измяна пред лицето на врага“ или нещо друго, което превръща бягството от един неформален начин на напускане в престъпен акт, който не може да бъде пренебрегнат.

Сухопътните сили не полагат никакви усилия, за да открият дезертьорите и да ги върнат. Всички ние сме доброволци; ние сме в МП, защото искаме да бъдем там, гордеем се, че сме в МП и МП се гордее с нас. Ако някой не изпитва същите чувства от мазолите на краката си до космите на ушите си, аз не желая той да бъде на моя фланг, когато започнат бедите. Аз искам около себе си хора, които ще ме подкрепят, защото са МП и аз съм МП, и моята кожа за тях означава също толкова, колкото и собствената им. Не искам такива съратници, които си свиват опашките и се потапят, когато играта загрубее. Много по-безопасно е да имаш празен участък по фланга си, отколкото някой пишман войник, който служи само „по задължение“. Хората от този тип решително не ми харесват. Така че, ако те побягнат, нека си бягат; губене на време и пари е да ги търсиш.