Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Какво чак толкова си се разтревожил?
— Човечеството може да загине! Ако не война, след няколко десетилетия техниката ще го довърши окончателно.
— Тебе това доскоро не те засягаше. Ти беше готов на всичко. Дори и най-простата барета може да предизвика ядрен конфликт, без да й мигне окото…
— Ти говориш като ония. А знаеш много добре: аз вече направих своя избор.
— Изглежда не си го направил още както трябва. Ако го беше направил, всичко щеше да ти бъде пределно ясно. Я погледни навън!
Без да става от леглото си, Ауриел се съсредоточи и излезе извън стените на лудницата — изведнъж, по всички посоки на света.
— Виж милиардите и милиарди бактерии, които изяждат последните остатъци от разкоша на есента. Чуваш ли ги как ядат?
— Разбира се, че ги чувам. Но… това не е смърт, а музика!
— Точно така. Някакъв извод?
— Всичко в природата живее и почива на цикли.
— Как се наричат тогава ония, които искат изкуствено да продължат живота през цикъла на почивката? Нужни ли са за тях чистачите на трупове?
— Абсолютно нужни! И не само за тях…
— Добре, а срещите, делата и живота на хората не живеят ли също на цикли? Ако някой иска да продължи периода на щастието си по-дълго време, отколкото му е определено, не трябва ли да се запознае с черните смукала на вселената?
— Очевидно да.
— Виж сега пък как стои работата със звездите… Вгледай се хубаво. Смени честотата на времето и свий пространството… Какво забелязваш?
— Много неща…
— Има ли нещо да се повтаря?
— Изглежда, че има: дишането.
— Точно така. Кажи сега: има ли поне една звезда, която да е разширила някога обема си повече, отколкото е разрешено?
— Поне през последните 10 милиарда години — не откривам…
— Има ли тогава право «смъртта», когато регулира стремежа навън?
— Как прекрасно рухват звездите и галактиките навътре — към своя център!
— Именно прекрасно! Защото само точката може да бъде единната цел. Поривът към множеството не може да бъде прекрасен, ако един ден попречи на която и да е друга точка в пространството да стане голяма като нас.
— Разбирам. Мегаломанията също се регулира от смъртта.
— А сега внимавай. Надникни във всеки атом, във всяка тъкан, във всяка звездна система. Как още може да се нарече рухването навътре?
— Всъщност, закон на равновесието…
— Не съм се съмнявал в тебе… Не ти ли прави впечатление как педантично работи този закон на всички нива на живота?
— На пръв поглед има хаос.
— Само на пръв поглед. Но хвани група явления и ги проследи. Проследи десет, сто, хиляда… Точно така… Съвсем напосоки. Има ли някъде изключение?
— Удивително! Нито едно!
— Изводът?
— Всеки нарушител на динамичното равновесие е осъден на тормоз и на смърт…
— Видя ли някъде невинно осъден?
— Като че ли никъде. Даже и децата. Онтогенезисът и филогенезисът имат корени дълбоко във вековете.
— Въпросът седи и другояче. Забележи сега къде започва натрупването на грешката?
— Очевидно от мързела и своенравието. От липсата на справедливо отношение към всички. Върху това съм мислил много и много съм наблюдавал.
— Ти избърза. Но изводът е верен. Ти виждаш, че са нужни регулатори и ограничители на всички фактори, които пораждат грешка в системата и процеса.
— Очевидно.
— Добре тогава: прав ли е тигърът, който разкъсва антилопата?
— Съвършеният ще се спаси; несъвършеният ще плати за своето несъвършенство. Но това ми се вижда жестоко. Ако природата не е нищо друго, освен един дресьор…
— Така е засега в тази зона. Можеше да се мине по друг път, но тук избраха най-трудния: изпълнението на личната воля. Между впрочем, хищниците, отровните животни, вредителите, не само абсолютно точно поддържат равновесието в природата, но уравновесяват и пороците на човечеството. Всяко животно — включително и домашните — е акумулатор на определен вид човешки порок; засега не говорим за добродетелите. Ето защо, при масовото избиване на животните и изяждането им от трупоядната част на човечеството, се освобождава огромно количество раздвоена енергия и съответните пороци се внедряват в хората. Но за малцината на тази земя, които не мислят частично и не мислят само за себе си, вирусите на Съдбата са изключени. Нарушителите на равновесието чрез лична воля и консуматорите на това нарушение до един попадат под Закона.
— В този смисъл, Черната Дупка не е ли «адът», където ще има «вечни мъки и скърцане със зъби»?
— Тази енергия, която се раздвоява, нали трябва да иде някъде? Трябва ли или не трябва да има червеи в този свят?
— В този смисъл, без Черните Смукала на Вселената ние бихме се задушили?