Странният рицар на свещената книга
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странният рицар на свещената книга». Краткое содержание книги:
Ръцете на игуменката трепереха. Тя поднасяше лист след лист към лицето на Лада, но не забелязваше, че пергаментът тъне в сянка, не разбираше, че момичето не чете, а говори нещо свое — дори може би не това, което пише на пергаментите. Когато произнесох „съвкупление“ — думата на провансалски звучеше много по-грозно, — игуменката потрепери и свали листите. Но откъм хората-вълци се разнесе ръмжене и тя вдигна ръце.
Намерих сили и откъснах поглед от лицето на Лада. Погледнах Влад. И това лице често иде в спомените ми — гордост, смайване, обожание — да, той обичаше тази жена — и отчаяние, че не може да се бори за нея.
Лада говореше:
— И ето — продължи Исус — моят Отец ме изпрати на тоя свят да разкрия на людете как да познават злите намерения на дявола. И когато Сатаната узна, че съм слязъл от небето, изпрати един ангел, който взе три дървета и ги даде на Мойсея, за да ме разпнат на тях. Тези дървета досега се пазят.
Лада говореше, аз виках. Тези съкровени слова, които трябваше да се четат на свещ, с тих глас, аз ги крещях, гласът ми прегракна. Хвърлях словата като камъни в мрака. Слушаха ли ме? Да, слушаха. Дали мислеха? Господи, дано една-едничка мисъл да остане в сърцата им, дано едничко семе да падне в пръстта между камъните, дано някой — дори само един от тях — да попие словото, както земята попива дъждовните капки. И може би напролет щеше да покълне и разцъфти цвете. Поне един човек, Господи, та жертвата на Боян от Земен, на Ясен, на Влад, на Лада да не бъде напразна.
Не се молех за себе си. В тези предсмъртни мигове този глас не беше моят. Повтарях чужди слова, те не бяха мои.
Неочаквано игуменката с бяс запрати пергаментни-те листи в лицето на Лада. И викна:
— Лъжеш! Това не е Тайната книга. Къде са заклинанията, с които вие призовавате Сатаната?
Неколцина от хората-вълци се надигнаха, те протягаха ръце и разкършваха рамене като зверове, които се събуждат от сън. Те прекрачиха напред — не се разбираше към Лада ли тръгват или към игуменката.
Тя — игуменката — се обърна към тях и викна:
— Тя лъже! Аз пратих моя монахиня на сборището на Дяволопоклонниците! Дяволът дошъл като куче с глава на бик и с огнени очи…
Разнесе се оня странен призив на камбана. Идеше изпод земята, защото течеше по подземните ходници на града. Главатарят се изправи — досега беше клечал до огъня — и каза на игуменката:
— Ето, ти призова дявола. Това е баронесата. И баронесата излезе изпод земята, някъде встрани, в мрака край огъня. Тя приближи към главатаря и игуменката.
Баронесата шибаше високите си ловни ботуши с камшик, сребърната дръжка светеше в ръката й. Тя каза на главатаря:
— Платих ти. Що дири тази жена?
Игуменката каза:
— Смири се и върви да се молиш.
Сребърната дръжка на камшика издрънча върху плочите. Това беше и камшик, и кинжал — острието се криеше в дръжката. Тънък, синкав кинжал с три ръба. С бързо движение баронесата заби кинжала в корема на жената. Тя хвана с две ръце кинжала и рухна.
Главатарят разтвори смаяно очи — желязна стрела от арбалет стърчеше в гърдите му. В светлината на огъня заблестяха стрели. Сакатата жена падна върху главните и запищя.
Неуловимо бързо баронесата измъкна кинжала си от корема на игуменката и сряза връзките ми.
Видях, че сред бледите сенки на развалините изниква човек с вълча маска и арбалет в ръце. Стрелата сочеше към баронесата. В краката ми лежеше щит. Вдигнах го и успях да пресрещна късата стрела. Тя злобно иззвънтя, плъзна се върху щита и се заби в гърдите на Влад. Главата му падна напред.
Баронесата коленичи и сложи двете си ръце върху могъщата му шия, сякаш го милваше. Изправи се и каза на хората си, които извираха от мрака.
— Съберете лист по лист тези пергаменти. Завържете този човек и това момиче.
Тя свали плаща си и го хвърли върху голото тяло на Лада. После отново коленичи до Влад.
ДЕСЕТИЯТ ДЕН
1.
Днес е Благовещение, когато Богородица е чула благата вест. На този ден Бог — или дяволът — е създал света и започва човешкото летоброене, онова, преди да се роди Спасителят. Той ще спи още девет месеца под сърцето на майка си. Девет месеца. Толкова много дни, изпълнени със слънце за живите. Господи, мъртвите броят ли дните?
На днешния ден преди тридесет години видях в пещерата да оживява богомилското сказание за сътворението. Видях Лада, Ясен, Влад. Излиза, че в един и същи ден Сатаната е създал веществения свят, Бог е дал светия дух на човека и после му изпратил Спасителя, да му посочи верния път.
Да, наистина велик ден — но аз трябва да пиша.