Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Тя ме изгледа като случай на трагично слабоумие и каза:
— Но нали на тичащата пътека имам специална програма! Тя регистрира разстоянието и бързината, с която се движа, и нивото на трудност може да се променя.
През ум не ми беше минавало колко пропуски има природата в това отношение.
Според един тревожен и дори леко ужасен преглед, публикуван наскоро в „Бостън Глоуб“, САЩ отделят за пешеходците по-малко от 1% от 25 милиардния годишен бюджет за поддържане на пътищата. Всъщност ми се струва странно, че отделят толкова много. Идете в което и да е предградие, развило се през последните трийсет години — а има хиляди, от които можете да избирате — и няма да откриете тротоар в нито едно от тях. Често няма да можете да намерите дори една пътека за пресичане на пешеходци. Не преувеличавам.
Замислих се по тези въпроси миналото лято, когато прекосявахме с колата Мейн, и спряхме да пием кафе в една от онези безкрайни зони с търговски центрове, бензиностанции, мотели и заведения за бърза закуска, които никнат навсякъде в Америка. Забелязах, че от другата страна на пътя има книжарница и реших, докато останалите пият кафе, да прескоча да я разгледам. Трябваше ми една определена книга, а освен това прецених, че така ще дам на жена си възможността да прекара малко време насаме с четири кисели, прегрели деца.
Въпреки че книжарницата се намираше на не повече от 18 метра разстояние, установих, че няма начин да се добера до нея пеш. Имаше кръстовище с ленти за коли, но никъде не се предвиждаше възможност пешеходец да пресече пътя, освен мятайки се през три ленти, пълни с бързо профучаващи коли. Наложи ми се да се кача в колата и да отида с нея отсреща. Стори ми се смешно и вбесяващо, но впоследствие осъзнах, че вероятно съм единственият жив човек, на когото е минала през ума идеята да прекоси кръстовището пеш.
Американците не само не ходят пеш, те не искат да ходят пеш, и горко на този, който се опита да ги накара да го правят. Това установили на свой гръб местните власти на един град в Ню Хемшър на име Лакония. Преди няколко години градският съвет на Лакония похарчил 5 милиона, за да устрои пешеходна зона в центъра на града, да го направи приятно място за разходки и пазаруване. От естетическа гледна точка резултатът бил истински триумф — специалисти по градско планиране се стичали от близо и далеч, за да ахкат и да снимат — но от финансова гледна точка начинанието се оказало пълна катастрофа. Принудени да прекосят цяло каре сгради, за да се доберат от колите си до магазините в центъра, жителите на града престанали да ходят там и се ориентирали към търговските центрове в покрайнините.
През 1994 гражданите на Лакония разтурили красивите тротоари от червеникави плочи, махнали пейките, саксиите с мушкато и декоративни дръвчета, и възстановили предишния вид на улиците. Сега хората отново могат да паркират точно пред вратите на магазините и центърът на Лакония процъфтява. И ако това не е тъжно, не знам кое бихте окачествили като „тъжно“.
Градински занимания с жена ми
Налага се да пиша бързо, защото е неделя, времето е фантастично и госпожа Брайсън е начертала обширна, амбициозна програма за работа в градината. И, което е по-лошо, добила е онзи израз, който според мен я уподобява на Нике, богинята на победата — изразът, който ми подсказва, че е по-добре да върша каквото ми се казва, без да възразявам.
Моля, не ме разбирайте погрешно. Госпожа Брайсън е рядко очарователно създание, пък и Бог ми е свидетел, че имам нужда някой да ме надзирава и да планира живота ми, но когато извади тефтера и химикалката и напише ужасните думи „Какво трябва да се свърши днес“, а после ги подчертае няколко пъти, ми става ясно, че до понеделник ще видя доста зор.
Обичам да се занимавам с градината — има нещо в съчетанието от дейност, която не изисква мозъчно напрежение, и постоянното изчопляне на червеи, което по някаква причина ме привлича. Но честно казано, не си падам по градинарски занимания редом с жена си. Работата е там, че тя е англичанка, поради което съумява да ми вземе страха. В състояние е да произнесе неща от рода на:
— Подряза ли страничните клонки на онзи Dianthus chinensis?
Или:
— Да не си забравил да прегледаш Phlox subulata за мъртви листа?
Установил съм, че всички британци могат да го правят и казвам ви, ужасно е — направо тръпки да те побият. Досега си спомням с какво удивление слушах за първи път предаването „Въпроси на градинаря“ и как установих с тих ужас, че живея сред нация от хора, които не само разпознават неща от рода на прашна плесен, свиване на прасковените листа, оптимална киселинност на почвата, и разликата между Coreopsis vericillata и Coreopsis grandiflora, но и се интересуват от тях, и дори им харесва да се впускат в дълги и оживени дискусии на такива теми.